— Боже, мамо, каква от голяма чанта. Да не се местиш при мен?
— Не, скъпа, просто донесох плетката си — усмихна се госпожа Евъргрийн.
Марта смяташе, че майка й е прекалено оптимистично настроена. Матю беше подготвил огромно количество играчки, с които да си играе заедно с любимата си баба. Марта се съмняваше, че майка й ще има време да си направи чаша чай, камо ли да плете чорапи или нещо друго.
— Няма да закъснявам — увери я тя.
— Не се притеснявай. Забавлявай се, заслужаваш го — усмихна се госпожа Евъргрийн. — Едва ли…
— Не, нищо. — Марта я прекъсна, преди тя да успее да попита дали Майкъл не й е изпратил цветя или картичка. Майка й изглеждаше разочарована. Марта се зачуди дали да й каже, че е „най-невероятната жена“, която е познавал Джак. В крайна сметка това бе изпълнило със смисъл деня й.
Бяха решили да се срещнат в бара на хотел „Сандерсън“. Хотелът беше модерен и претенциозен. Знаеше, че на Майкъл много би му харесал. Преди раждането на децата двамата бяха посетили много от обзаведените от Иън Шрейгър хотели. Бяха поразени от модерния стил и красотата, а също и от цените. Вълнуваха се от факта, че те (или техните фирми) могат да си позволят да отсядат на такива стилни места. Бяха се любили в големите бели легла под величествените огледала и заобиколени от удивително, предизвикателно изкуство. Марта си спомняше колко развълнувани и впечатлени бяха по време на първото си посещение. Не си спомняше кога за тях бе станало нещо обикновено да отсядат в невероятни хотели, където дори пиколата бяха облечени с дрехи на Армани. Не си спомняше кога Майкъл бе започнал да се оплаква, че обслужването не е на ниво, „особено като се има предвид колко им плащаме“. Не можеше да си спомни кога оплакването му бе започнало да разваля удоволствието, но знаеше, че поведението му я дразнеше.
Барът беше пълен с красиви хора: прекалено слаби жени и мъже, които бяха прекалено богати. Марта се запита дали някога ще има свят, в който ролите ще се разменят. Където жените ще бъдат достатъчно богати, за да може най-нахално да се разхождат с бирени коремчета, мъжете да страдат от хранителни разстройства и да има силиконови импланти. Марта рядко беше в компанията на такива хора, за разлика от Елайза, която често се връщаше у дома и разказваше забавни истории за жени, които могат да кажат колко калории има в маслината в мартинито им, и за мъже, които знаеха колко точно банкноти имат в портфейла си. Чест правеше на Елайза, че тя можеше да се наслаждава на бляскалите посещения по подобни хотели, барове и да бъде в компанията на младите красавци на двадесет и първи век, без да го приема прекалено на сериозно. Тя не искаше да им подражава и затова хората допускаха, че вече е една от тях. Марта реши да възприеме същата политика, за да може да се отпусне и да се наслади на хотелския бар, на богатите жени и на мъжете с изваяни челюсти.
Ето го и Джак. Стоеше в края на бара и пиеше ябълков сок. Марта усети прилив на гордост — твърдо вярваше, че той е най-красивия мъж в бара. Не беше най-високият и всички останали също бяха облечени добре, но определено имаше най-милите очи. Проправи си път до него през тълпата. Той наблюдаваше как я наблюдават.
— Боже, изглеждаш страстно! — целуна я той по устните.
Марта се зачуди дали е прието да се целуваш в подобен бар. Не беше сигурна дали в момента е модерно открито да демонстрираш чувствата си. Както и да е, почувства се страхотно, все едно държеше в ръка печеливш билет от лотарията.
Никога не бе изглеждала „страстно“. Беше хубава, прекрасна, а в деня на сватбата й няколко души бяха казали, че е красива (две лели и Майкъл).
Обаче, ето че сега изглеждаше страстно.
Беше сложила гланц на устните си. Миглите й бяха удължени със спирала. Костта на хълбока й се издаваше сексапилно и тя наистина нямаше търпение той да установи това.
— Какво ще пиеш?
— „Ред Бул“.
— Сигурна ли си?
— Да, не искам да се напия. — Напоследък пиеше прекалено. Е, откакто Майкъл бе поискал развод. Знаеше, че това е проява на слабост и че е саморазрушително, а и не искаше тази вечер да изпадне в сълзливо настроение и да забрави нещо важно. Обаче наистина беше срамота да дойде в такъв бар и да не опита някой от многобройните коктейли с шампанско, които се предлагаха. С удоволствие би изпила чаша студено газирано шампанско.
— А не искаш ли чаша студено газирано шампанско? — попита Джак. — Срамота е да дойдеш на такова изискано място и да не опиташ нещо специално.