Выбрать главу

Марта се предаде пред това съвпадение и си поръча шампанско. Обслужването беше позорно бавно, но без да става причина да се срамуваш. Беше почти невъзможно да привлечеш погледа на бармана, обаче Марта с удивление установи, че самата тя привлича погледите на двама-трима непознати. Флиртуваха и проявяваха интерес към нея. Освен това изглеждаха добре, наистина много добре. Бяха от мъжете, които не биха погледнали повторно към Марта, ако беше облечена с някоя от спретнатите си ризи или памучни панталони от „Маркс енд Спенсър“, обаче сега с радост биха разсъблекли фланелката й „Тед Бейкър“ и кожената й пола. А това ги правеше по-безинтересни в очите й дори от Майкъл. Въпреки всичките си недостатъци някога той я харесваше и в дрехи от „Монсун“. Добре де, после се оказа, че самата тя не се харесва в тези дрехи, но това беше друг въпрос. Красавците очевидно бяха доста елементарни. Марта погледна Джак и отново се възхити на факта, че той е едновременно страшно готин и че е посрещнал невъзмутимо доскорошната й невзрачност.

Марта потърси спокойна маса, следвана от Джак. Седна и докато той се настаняваше срещу нея, цялото й тяло се устреми към него. Външно не помръдна нито сантиметър, но дробовете й се напълниха с кислород, сърцето й политна към него. Космите по тялото й настръхнаха от възхищение. Усмивката й стана малко по-широка. Зъбите й — малко по-бели, устните — малко по-влажни. Цялата тя — малко по-желана.

— Невероятно е, че намерихме свободна маса — каза той.

— Всъщност не е, защото е твърде далеч от мястото, където могат да те огледат и ти да огледаш останалите. Повечето хора тук биха предпочели да се въртят неудобно около претъпкания бар, само и само да зърнат веждата на Стела Маккартни.

Джак се засмя.

— Много ми харесва, че подобни глупости не ти правят впечатление, Марта. Ти си имаш собствено мнение.

— Е, ако ставаше дума за веждата на Мадона, това е друга работа. — Замълча. — Смяташ ли, че съм смотана?

— Какво означава това?

— Ами нещо като невзрачна.

— Не, Марта, напротив, вече ти казах, че си невероятна.

— Защо според теб съм невероятна?

— Защото обръщаш внимание на всичко, което се случва около теб, защото явно си очарована от живота и това на свой ред те прави очарователна. Защото си красива и силна и защото полагаш огромни усилия да бъдеш мила и почтена.

Порадва се на комплимента му за секунда-две.

— И най-вече, защото се чукаш страхотно.

Значи същите причини, по които и Марта смяташе, че Джак е невероятен.

След като пийнаха, той я попита какво предпочита да си вземат — вечеря или стая. Увери я, че и в двата случая ще бъде еднакво доволен. Марта изтъкна, че не може да остане цяла нощ, защото трябва да се върне при децата. Джак призна, че е уредил с госпожа Евъргрийн да остане да преспи при Матю и Мейси, което обясняваше огромната чанта. Тя се ужаси.

— Смяташ ли, че това беше нахално от моя страна? — притесни се той. — Искам да кажа, и преди сме правили секс.

— Знам това — слисано каза Марта, обаче майка ми не знае. Тя смята, че децата са плод на непорочното зачатие или най-много на изкуствено оплождане. Ако можеше, щеше да сложи превръзка на очите на акушерката, която изроди децата ми.

Джак явно се забавляваше с паниката й.

— Точно обратното — тя съвсем ясно ми даде да разбера, че иска да си прекараш страхотно. Няколко пъти повтори, че имаш нужда от това и че го заслужаваш. Прекъснах я само по време на лекцията й за отговорното отношение към контрацептивите.

Марта се смая, но и някак се поуспокои. Излезе от бара, за да се обади у дома. Искаше да провери дали майка й наистина няма нищо против да остане през цялата нощ и дали Джак не я е принудил да се съгласи. Майка й обаче побърза да я увери в противното и толкова разпалено настоя Марта да се забавлява добре, че тя наистина повярва, че дъщерният й дълг изисква да получи много оргазми.

Когато се върна на масата, Джак го нямаше. Келнерът й подаде един плик.

— Съобщение — заяви той без никакъв интерес. Беше много красив, вероятно дори прекалено красив, за да има пулс, камо ли сърце или чувство за хумор.

Пликът беше син. Отвори го и не се изненада особено, когато в него откри забавна картичка с карикатура, внушаваща прекалено очевидна шега за значението на размера на мъжките атрибути. Е, не че беше очаквала Шекспиров сонет. В картичката Джак беше написал: „Мама е готова за това“. Известно време изучава текста — „Мама е готова за това“, какво означаваше това? Засмя се. Беше неговото тълкуване на „нещо значимо“. Беше написан и номерът на стая.