— Значи наистина си имал връзка с друга. — Опита се разпитът й да прозвучи делово, сякаш не откриваше нещо по-сериозно от факта, че някой е на диета. Все едно казваше: „Значи ядеш обезмаслено мляко“.
— Не, бяхме само приятели. — Гласът му звучеше сърдито и обидено.
Марта изгуби търпение, правото да се чувства засегната беше нейно. Лежеше и се питаше какво трябва да попита сега. Чудеше се дали има значение и дали той ще й каже истината.
— А защо не съм чувала да споменаваш името й, ако е приятелка?
— Защото беше далечна приятелка. Приятелка е на Карън. Не ми е била близка.
— Е, вече явно ти е близка. Откога се срещаш с нея?
— От няколко седмици.
— От колко седмици? Две, три?
— Повече.
— Преди Коледа?
— Може би. Престани, Марта. — Майкъл беше объркан. Мразеше да се чувства така, защото тогава казваш неща, за които впоследствие съжаляваше. — Не ти дължа никакви обяснения. Ти спиш с Джак — обвини я той в опит да възвърне самообладанието си.
— Никога не съм те лъгала за Джак. А ти защо ме излъга за тази Елинор?
— Защото непрекъснато ми повтаряше, че имам връзка, и знаех, че няма да ми повярваш, ако ти кажа, че я познавам отдавна, но съвсем отскоро спя… се срещам с нея.
— И се надяваше, като ме излъжеш, да ми помогнеш да ти повярвам, така ли? — сряза го тя и затвори.
Въпреки това й се искаше да му вярва.
И почти му повярва.
Марта лежеше будна и се взираше в тавана. Искаше й се Джак да е до нея в леглото, за да може да увие прекрасното му стегнато тяло около своето. Кожата му беше чиста, хладна, стегната.
Беше й най-лесно да не мисли за това, че мъжът, който е обичала от десет години, спи с друга жена.
Все още отказваше да повярва, че става дума за любовна връзка, макар мнозина да настояваха, че няма друго обяснение. Сигурно е станало, след като е напуснал Марта, както беше станало с нея и с Джак.
Защо ли това не я утешаваше особено?
Той й бе казал, че ще е по-щастлив, ако живее по различен начин. Каза й, че ще е по-щастлив сам, отколкото с нея. Боже, това така я нарани! Ослепителна мълния поразяваше цялото й тяло всеки път, когато повтаряше тези думи мислено или проумяваше последиците от тях.
Но не болеше толкова, колкото признанието, че някой друг го прави по-щастлив. Все едно я накъсваха на хиляди парченца.
Как тази жена правеше Майкъл щастлив? Смееше ли се на шегите му? Разбира се, ако допуснем, че той отново е започнал да пуска шеги. Отдавна бе престанат да се шегува пред Марта. Дали готвеше по-добре от Марта. Дали се обличаше по-елегантно? Разсъждаваше ли по-логично? Дали щеше да му роди по-красиви деца? Тази мисъл я заля като ледена вода. Погледна снимката на децата си на нощното си шкафче. Пресегна се и погали личицата им. Усети под пръстите си топлината и чудото, което носеха в живота й. Къдравата руса коса на Матю и пълните му бучки сякаш имаха за цел единствено да ти разтопят сърцето. Наведе се и целуна чернените му като черешка устни. Усмивката на Мейси беше от ухо до ухо, а петната от шоколад не я правеха по-малко сияйна. Децата бяха красиви. Фантастични. Марта се усмихна на себе си. Нищо нямаше значение. По какъвто и начин онази жена да правеше Майкъл щастлив, това нямаше значение за нея, защото тя си беше щастлива като Марта. Вярваше, че Джак е прав за нея, а Майкъл греши. Тя наистина беше невероятна личност. „Най-невероятната“ може би бе малко преувеличено, но беше хубава, мила, честна и дори забавна, когато имаше време. Готвеше добре, обличаше се модерно, разсъждаваше добре, а децата й бяха ненадминати.
В момента най-голямото й желание беше да поговори с Джак. Погледна часовника. Беше много късно, минаваше полунощ. Ако се обадеше и той се подразнеше от късния час, това щеше да я нарани. А ако не беше сам, това щеше да я съсипе. Щеше да бъде неутешима. Но Марта не смяташе, че той ще е сърдит, и беше сигурна, че ще е сам. Вярваше, че всичко ще е наред. Имаше му доверие.
— Смяташ ли, че съм глупачка, защото вярвам в лоялността, чудото и верността? Че все още вярвам? — попита тя направо.
— Не, миличка, изобщо — отговори Джак. В тона му нямаше нищо, което да подсказва, че обаждането й е неуместно. Обичаше го заради това.
Е, може би не точно го обичаше — просто така се казваше. Не искаше да каже, че обича Джак. Нали така? В тъмното Джак се опита да види будилника. Дванайсет и единайсет. Горката малка мис Е, явно нещо я бе разстроило. Той разсеяно започна да гали котките си, които винаги спяха с него, и сериозно се замисли как да й помогне да се почувства по-добре.