— Аз не искам този порочен кръг. Хората се нуждаят от повече уважение. Ако кажеш „Ще те обичам вечно“, означава наистина вечно. „Докато смъртта ни раздели“ наистина трябва да означава точно това. Или просто не казвай нищо. Сексът е нещо повече от развлечение. Не е нужно всеки път да е свързан с правенето на бебета, но може да доведе до това, а то е нещо специално, нали? Би трябвало да означава нещо, нали? Не разполагам с отговори. Не знам защо се омъжих в църква, освен че там стават страхотни снимки, обаче наистина мислех, че бракът е за цял живот.
Марта прекъсна за миг гневната си тирада, за да си поеме дъх.
— Значи изобщо не става дума за нас, просто е поредната каша с Майкъл — отбеляза Джак.
Тя го изгледа гневно. Здраво стискаше завивката и кокалчетата на пръстите й бяха побелели от напрежение и тревога. Не разбираше ли, че тя не може толкова лесно да раздели двете неща в съзнанието си? Мъжете разделят нещата, жените ги сливат.
— Марта, винаги съм бил пределно честен с теб. Стараех се да бъда съвсем ясен. Честно казано, лесно е човек да се държи добре с теб, ти го заслужаваш.
— Да, ти си ужасно честен и добър, и почтен. Не оспорвам почтеността ти. Но не знаеше ли, че това ще ме накара да очаквам… да се надявам на нещо повече?
— Да не искаш да кажеш, че е трябвало да те излъжа и да се държа зле с теб?
— Така поне щях да съм наясно къде ми е мястото.
— Марта, това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал.
— Има и друго. Какво?
— Обичам те. Искам да не мисля за истината, но не мога. Знам, че би трябвало да съм по-съобразителна и да изчакам, съзнавам всички разумни доводи, но работата е там, че аз те обичам. Джак. Наистина. Обичам те.
Сега беше негов ред да каже, че и той я обича.
Само че Джак не го направи.
Марта прокле деня, в който се бе родила, но вече беше твърде късно. Думите се бяха откъснали от устата й и се бяха намесили в живота й. Каза му, че го обича.
Три пъти.
Мамка му.
Реши, че единственият й шанс е да се престори на смела, както когато ходиш на зъболекар, и си напомняш колко скоро всичко ще свърши.
— Е? — попита тя.
Джак мълчеше, вперил поглед в завивката. Мълчанието му я принуди да продължи:
— Знам, че се уговорихме просто да се позабавляваме, обаче човек никога не знае — понякога се случва неочакваното, а то е твърде хубаво, и ние се предаваме. Знам, че и ти ме харесваш.
— Така е.
— Ти правиш любов с мен, не с просто секс.
— Да.
След това той отново млъкна. Марта се почувства нещастна. Очевидно, ако той я обичаше, сега беше моментът да й го каже. Той обаче мълчеше. Мълчанието му продължи сякаш цяла вечност. Със сигурност дълго време. Много дълго. Марта усети как унижението плъзва по нея. Лепна й се като асфалт, а след това се превърна в тежка буца в корема й, сякаш бе погълнала достатъчно, за да асфалтира цяла магистрала.
— О, забрави, че изобщо съм казала нещо, Джак — изстреля тя. — В крайна сметка всички сте еднакви.
— Кои?
— Знаеш кои.
— Кажи го, Марта. Изречи тази сексистка, нелепа и неоправдана мисъл.
— Мъжете. Всички мъже са еднакви.
— Всички са негодници?
— Всички са негодници.
— Майкъл наистина спечели, Марта. — С тези думи той скочи от леглото и отиде в банята. — В момента не мога да обсъждам това, ще закъснея за срещата си.
Правеха се, че не се забелязват, докато Джак си вземаше душ, бършеше се и се обличаше. Той взе портфейла, телефона и органайзера си. На излизане я попита:
— Искаш ли да се срещнем по-късно?
Марта се бе завила през глава. Не искаше той да види, че плаче. Щеше да си помисли, че плаче от унижение, но тя плачеше, защото беше ядосана и безпомощна.
И защото наистина се чувстваше унизена.
— Ще отида в кафенето на Юниън Скуеър, където се срещнахме и в понеделник вечерта. Ще бъда там от четири нататък. Ще те чакам.
Той отвори вратата.
— Джак — извика Марта, — може да има само един.
— Знам откъде е, от „Шотландски боец“ — отвърна той, доволен от себе си.
— Не, Джак, идва от сърцето ми.
45.
Елайза прекара още един час в кафенето на семейство Бианки. Но присъстваше там само телом. Умът й беше другаде, а сърцето й бе спряло да бие. Беше най-глупавата мацка на цялата планета. Не умееше да улучва точния момент. Защо не каза на Грег как се чувства, когато го срещна да пазарува за Коледа? Щеше да е лесно, трябваше само да каже: „Писна ми да ходя на срещи с разни тъпаци, искаш ли да бъдем заедно завинаги?“. Но не го направи, а вместо това се заяждаше за сметки за кредитни карти и за забравени рождени дни. Можеше да му каже на самата Коледа, това беше втората й голяма възможност. Добре, нямаше да го изтърси направо, това нямаше да е готино, но можеше поне да му намекне. Най-хубавото нещо, което му каза тогава, беше: „Изглеждаш глупаво с тази червена картонена шапчица, ето, вземи моята синя“. О, боже, как може да е толкова нахална мръсница!