Марта имаше нужда от сладка топла напитка. Толкова силно трепереше, сякаш танцуваше брейк, и ако не се махнеше бързо от улицата, някой като нищо можеше да й подхвърли някой долар.
Бутна вратата на кафенето. Никой не се обърна да я погледне, което я изненада, защото беше сигурна, че над главата й със сигурност има огромна подигравателна стрелка с надпис: „Отново разочарована“. Приближи се до бара и си поръча кафе с пълномаслено мляко и четири бучки захар.
Съдейки по тревожния вид на Марта, сервитьорките допуснаха, че тя току-що е станала свидетел на ужасен инцидент или най-малкото са я обрати.
— Ей, добре ли си, момиче?
Тя леко поклати глава. Не беше ясно дали се опитваше да кимне, или просто трепери.
— Май ти е студено. Защо не отидеш в задната част на кафенето? Там гори огън и е много спокойно.
Марта се подчини на предложението, все едно беше заповед. Не знаеше, че кафенето има и друго помещение. В задната стая имаше само двама души. Една жена до прозореца четеше „Ню Йорк Таймс“.
И Джак. Седеше до огъня.
— Марта, прекрасно е, че дойде. Мислех, че може би няма да го направиш — скочи той. — Да ти поръчам ли нещо? Не, вече си си поръчала. Аз също. Всъщност на масата пред него имаше три празни чаши от сок. — Дойдох по-рано за всеки случай — обясни той.
Наведе се, за да я целуне, но тя се отдръпна. Знаеше, че ако я целуне, това ще я обезоръжи. Щеше да извика: „Забрави всичко, което ти наговорих сутринта. Забрави, че искам да съм единствената, и забрави, че те обичам. Нека да се върнем там, където бяхме. Просто остани с мен. Не ме напускай“. А това нямаше да е особено достойно. Стисна устни, за да си затвори пътя за отстъпление.
Той взе ръката й и за миг я стисна силно. Опита се да я погледне в очите, но тя избягваше погледа му и нещастно се взираше в пода. Джак вдигна ръката й до устните си и я целуна. Целувките му я изгаряха, жигосваха я с подписа му. Имаше чувството, че ще я съсипят за цял живот. Никой друг мъж не би могъл да бъде такова уникално съчетание от сексапил и ведрост. Всъщност не вярваше, че и този е такъв.
Джак седна и изчака Марта да се настани срещу него, обаче тя решително остана права. Не се чувстваше удобно, не искаше и той да се чувства удобно. Част от нея искаше да го накаже, задето не я обича, и макар да съзнаваше, че да го накара да се протегне, за да хване ръката й, не е същото като да го подложи на изтезания в лондонската тъмница, в момента можеше да направи само това.
Джак изчака, разбра, че тя няма да седне, и отново скочи на крака. Все още държеше ръката й.
— Боже, имах много странен ден — каза той. Марта го погледна невярващо. Шегуваше ли се с нея? Нейният ден също не беше цветя и рози. Не всеки ден казваш на някого, че го обичаш, а той (това може би бе най-главното) те пренебрегва. Джак й се усмихна лъчезарно.
Боже, обичаше я, ей сега щеше да й го каже. Внезапно Марта забеляза в очите му надежда, вълнение и топлота. Защо не се бе вгледала по-добре тази сутрин? Тогава щеше да прозре всичко и да си спести мъчителните целодневни притеснения. Тя позволи на тялото си да се отпусне, все едно потъваше в огромна вана, пълна с пяна. Почувства как мечите й я обгръщат и я повдигат нагоре. Чакаше думите.
— Имам нова работа — каза той.
— Моля? — попита Марта. Сигурно не бе чула добре.
— Нова работа. Затова съм тук — за интервю за работа. И днес ми казаха, че съм я получил.