— Моля?
— Не е ли фантастично, Марта? — Защо бе започнал да я нарича Марта? Какво стана с „малката мис Е“? И обръщението ли щеше да бъде погребано с връзката им? Ще ръководя клона в Ню Йорк, ще бъда изпълнителен директор.
— Поздравления. Много се радвам за теб — каза Марта и тежко се отпусна на най-близкия стол. Седна, преди шока да я повали. Джак прие това за добър знак и също седна. Странното бе, че тя наистина се радваше за Джак. Явно постът беше добър и той беше щастлив. Обичаше го и искаше той да е щастлив. Това мислеше една част от мозъка й. Останалата смяташе, че той е най-противното, жестоко и нетактично копеле, след като толкова очевидно се радваше, че ще я напусне, но нали, както бе повтарял непрекъснато, не си търсеше приятелка, защото имаше още много неща, които искаше да направи.
— Би ми било приятно да седя и да обсъждаме подробностите за новия ти договор и други подобни неща — поде Марта, като не успяваше да прикрие болката си, — обаче трябва да се върна в хотела, за да успея да хвана полета си.
— Какъв полет? Защо? Децата добре ли са? — попита Джак, внезапно обзет от тревога.
— Да, добре са. Просто не искам да оставам повече тук с теб. Не виждам смисъл. — Понечи да стане. Не беше сигурна дали ще й стигнат силите да излезе от кафенето. След това можеше да плаче или да вика.
— Но… — Изглеждаше объркан. — Каза, че ме обичаш.
Марта го изгледа гневно. Как може да е толкова безчувствен, че да повдига този въпрос? Той нищо не разбираше.
— Бях пияна — каза.
— Не може да си била пияна. Беше сутринта.
Марта си помисли дали да не му каже, че вече не мисли така. Но какъв смисъл имаше? Не можеше да спаси самоуважението си с една лъжа. Зачуди се дали да не настоява: „Обичай ме, обичай ме, аз съм добра, красива и забавна. Мога да ги дам толкова много обич“. Само че се боеше, да не би да остане нечута.
Отново.
— Наистина те обичам, Джак — чу се да изрича. Странно, но не се почувства унижена, както бе очаквала. Вероятно разликата се дължеше на това, че този път нямаше никакви очаквания. Просто заявяваше един факт. — Надявам се да си много щастлив с новата си работа. И държава — добави многозначително. — Но никога не съм била привърженик на връзките от разстояние и не ставам за другарче по пощата. Не се съмнявам, че много скоро ще се заобиколиш с нови „голи приятелки“.
Джак изглеждаше тъжен и разочарован. Какво бе очаквал? Че тя ще топли леглото, за да може той да прелита океана от време на време и да се вмъква вътре, да се връща за малко лондонски екшън между чаршафите?
— Марта, знам, че си преживяла доста неща…
— И така може да се каже.
Не обърна внимание на тона й и продължи:
— И знам, че си много наранена, но може би бих могъл да ги помогна.
— Едва ли ще имаш време да поддържаш такова приятелство, при положение че ще трябва да обслужваш всичките си нови „голи приятелки“.
— Добре — бавно каза Джак. Отпусна глава между ръцете си и разтърка очи. — Нямам други „голи приятелки“.
— Е, отскоро си в Ню Йорк — отбеляза Марта. — Не се тревожи, сигурна съм, че ще… — Тя спря насред изречението. — Какво искаш да кажеш?
— Няма други. Нито тук, нито у дома.
— Но… — Думата увисна във въздуха. Джак беше великолепен и тя винаги бе смятала, че той прекарва всяка свободна минута, като разгонва с пръчка тълпящите се около него жени, или още по-лошо, като не ги разгонва. Какво говореше в момента?
— Не съм имал други „голи приятелки“, откакто се запознах с теб. След салса клуба.
Марта не искаше да допуска нова грешка.
— Защо?
— Защото не беше нужно. Нямах желание да съм с друга.
Тя поклати глава и тайно се ощипа по ръката — искаше да е сигурна, че не сънува.
— А защо ме остави да си мисля, че има и други жени?
Как бе могъл да я принуди да изживее цялото това мъчение и несигурност? Не че беше чак ролкова нещастна! През повечето време бе успявала да прогони от съзнанието си вероятността за съществуването на други жени. Само че Елайза беше много несигурна и бе направила всичко възможно да направи и нея нещастна.
— Всъщност, не вярвах да мислиш, че има и други. Освен че не исках други жени, откъде бих могъл да намеря време и енергия, като се има предвид колко често се чукаме.
На Марта й се искаше да се бе задоволил с първия отговор, беше много по-романтичен.