— Дай да си изясним нещата. — Тя си беше водила бележки, докато Елайза бе правила коментарите си по време на подбора. Така беше устроена. Взе тетрадката си и с глас, все едно беше протоколчик на съвещание, обобщи критериите на сестра си.
— Значи търсиш висок, загорял…
— Строен, палав робот любовник — прекъсна я тя през смях. Беше изпила по-голямата част от една бутилка шардоне.
— Елайза, от само себе си се разбира, че нямам представа от възможностите им в спалнята. Канила съм тези хора на вечеря, а не…
— За чукане — довърши Елайза изречението, защото се съмняваше, че сестра й ще го направи.
— Точно така, не за „чукане“ — каза Марта така, сякаш се опитваше да произнесе нова дума на чужд език, което в известен смисъл си беше точно така. Двете жени отметнаха глави и се засмяха. Елайза си каза, че за пръв път от много време насам чуваше Марта да се смее. Не се бяха смели толкова дори и преди Майкъл да я напусне.
— Сега се съсредоточи — продължи Марта с престорена сериозност. — Търсиш висок, загорял, тъмнокос мъж на около трийсет години, който печели добре, умее да танцува, обича индийска храна за вкъщи, обаче обича и да дава вечери в дома си, за предпочитане да е музикален, да чете, да има много свои приятели, но освен това да иска да се среща и с твоите. Да няма предишен брак, да няма деца, да няма лош дъх и да иска да се ожени следващото лято.
— Общо взето, това е.
— Ще падне голямо търсене.
— Така ли мислиш?
— Да.
— Ами добре, ще сваля малко възрастовата граница — съгласи се Елайза.
— Е, това ще реши проблема — усмихна се Марта и се пресегна към бутилката шардоне. Беше празна. — Да си отворим ли още една?
16.
Със сигурност не беше от мъжете, които Елайза харесваше. Обаче побърза да си напомни, че в момента търси точно такъв мъж. Беше слаб, а раменете му бяха приведени. Твърде много време прекарваше на бюрото си. Изобщо беше ли стъпвал във фитнес зала? Не беше тъмнокос (както й бе обещала Марта), обаче не беше и рус — беше нещо средно и неподдаващо се на описание. Имаше хубава усмивка, обаче дали това можеше да компенсира потните му ръце?
— Ти сигурно си Елайза — каза Таркин. Скочи на крака да я посрещне, при което столът му се удари в съседната маса и една чаша с вино се разля. Беше бяло вино и се изля на пода, а не върху хората, обаче те въпреки това се засуетиха и ги смутиха. Той щедро им купи нова бутилка. Според нея това беше мил жест. Седна и й се прииска да го хареса.
— Изобщо не приличаш на Марта. — Ушите на Таркин все още бяха яркочервени след инцидента с виното. На Елайза й се искаше да престане да я зяпа, но просто не можеше. Той се обърна, за да види какво е онова нещо зад гърба му, което до такава степен поглъща вниманието й.
Тя най-сетне отново погледна очите му, които бяха много хубави.
— Не, не си приличаме. Всъщност сме доста различни.
— Винаги съм смятал, че Марта е страхотно момиче. Направо прекрасна, съвършена — заяви Таркин. — И че Майкъл е голям късметлия.
Елайза се разкъсваше между две противоположни чувства. Беше доста поласкана заради Марта — щеше да й е много приятно, когато довечера й предаде комплимента. Сестра й се нуждаеше от всичко, което можеше да повдигне самочувствието й. От друга страна, в света едва ли има нещо по-потискащо от това мъжът, с когото се срещаш, да харесва по-голямата ти сестра.
— Боже, тя наистина е самата прелест — продължи да се прехласва Таркин.
— Да си поръчаме ли вино? — попита Елайза. Мислено вече го бе зачеркнала от колонката „Става“ и го бе понижила в третата колонка. И без друго името му не й допадаше особено. Все пак нямаше възможност често да посещава ресторанти като „Куалино“, затова реши максимално да се възползва от случая.
— Хубава идея. Харесваш ли „Пуле Фюме“. Знам, че е любимото на Марта.
Тя се усмихна храбро и се зачуди дали ще издържи до лепкавия пудинг с карамел.
Следващата среща на Елайза беше с един доста слабоват като кандидатура журналист на име Себастиан. Тя имаше опасения още преди да се срещне с него.
— Според мен от журналист не става свястно гадже — заяви пред Марта. — Работят твърде много и обичат работата повече от жените си.