Но означаваше също, че би могъл отново да я обича, нали?
Марта възнамеряваше да похарчи парите за някоя специална мебел, след като купят къщата на мечтите си — маса за хранене и е столове й се струваше подходяща идея. Обаче започваше да се опасява, че ако не вземе някакви мерки, никога няма да живеят в дома на мечтите си — нито в Бридълуей, нито където и да е другаде.
Затова тази сутрин отиде в банката и изтегли всички пари. След това отиде в една туристическа агенция и запази едноседмична почивка за четиримата в Дисниленд в Париж. Не спести никакви разходи. Купи билети за влака първа класа. Избра най-хубавия хотел, купи целодневни пропуски за парка и осигури детегледачка за две от вечерите, за да могат с Майкъл да вечерят сами. Запази билети за влака за деня след тържеството на Мейси, за да пътуват точно на рождения й ден.
Майкъл със сигурност щеше да е трогнат. Точно от това се нуждаеха всички. Той просто трябваше да си припомни колко е хубаво да имаш семейство. Последните няколко месеца бяха изпълнени с гняв. Трябваше да прекарат малко хубави мигове, за да възстановят семейното равновесие и да прогонят спомените за неразбирателството помежду си. Често си бяха говорили да заведат децата в Дисниленд. И двамата смятаха, че полетът до Америка е твърде дълъг за децата, затова смятаха да отидат до Париж, когато Мейси стане на две години и половина, а Матю — на четири. Марта и Майкъл бяха направили такъв план, защото децата щяха да оценят по-добре пътуването, когато станат на тази възраст. Матю дори можеше да си го спомня, когато порасне.
Само че сега беше решила да запрати предпазливостта по дяволите. Беше сигурна, че това пътуване е нейният коз в играта, целяща да върне Майкъл у дома.
Билетите се намираха зад поставката за чаши на една полица в кухнята. Марта много се вълнуваше. Нямаше търпение да му връчи билетите. През целия ден беше в приповдигнато настроение, предвкусвайки удоволствието, което щеше да се изпише по лицето му.
Майкъл беше дошъл да прочете приказка на децата преди лягане. Тя възнамеряваше да му предложи чаша вино и да го изненада с подаръка. Знаеше, че ще се зарадва и ще се наслади на почивката. Странно как задълженията им някак естествено се бяха разпределили с течение на годините. Винаги Майкъл се грижеше за почивките им — това беше негово задължение. Марта не се съмняваше, че той ще се зарадва на отношението й, на това, че някой друг поема отговорността. Точно както тя би се зарадвала, ако той й сготви нещо. Или зареди колата й с бензин.
Всъщност една от най-големите мечти на Марта беше Майкъл да изкъпе децата, да ги избърше, да ги намаже с крем, да им сложи пелените, да ги намаже с лосиона, да се справи с трудната задача да измие зъбите им, да затопли млякото, да им облече пижамите, да ги нахрани, да им прочете приказка преди лягане и да ги настани в леглата, но откакто си беше тръгнал, три пъти беше идвал навреме, за да им прочете приказка, но откакто бе станал родител преди три години. Марта не си спомняше нито веднъж да е минал през всички процедури, свързани с лягането.
— Искаш ли чаша вино? — предложи тя.
— Да, чудесно.
Марта искаше той наистина да се зарадва, а не да гледа страдалческото му изражение.
„Боже, защо съм толкова нетърпелива? Още не съм изпила дори една чаша шардоне“ — помисли си тя.
Продължи да изпълнява плана си.
— Исках да поговорим за рождения ден на Мейси — поде тя. Усети някакво нервно вълнение. Обичаше да прави подаръци. Харесваше й да избере подаръка, да го увие, обожаваше панделките и ширитите и винаги ги използваше щедро. Обичаше да прави изненади и беше напълно убедена, че това ще бъде най-хубавият подарък, страхотно попадение, дар, който отново ще събере семейството.
— Да, и аз искам да поговорим за това — каза Майкъл и млъкна, без да показва никакви признаци, че изобщо иска да говори за нещо.
Марта се възползва от това:
— Аз съм планирала…
— Искам развод.
— … изненада — довърши тя. Думите й увиснаха безсмислено във въздуха.
— След тържеството — додаде той. Каза, че му е неприятно, задето се е провалил в брака си, но ще му бъде още по-неприятно, ако се провали в живота си, защото човек има само един живот, а неговият отдавна вече не бил приятен.