Само че Чарли имаше прилично име, беше хетеросексуален, струваше й се забавен, очарователен, беше запомнил името й и беше хубав. Трябваше да се погрижи за дрехите му — вълненият пуловер трябваше да изчезне. Грег не би облякъл подобно нещо, ако ще да умре. Обаче все пак Чарли плати вечерята, а и тя направо си умираше за това.
Не че не се постараха. Не беше поради липса на усилие или на желание, обаче въпреки това нещо се обърка. Двамата щастливо скочиха в едно такси. И двамата бяха наясно защо бе приела поканата му за кафе, затова нямаше никакво неловко мълчание. Всъщност Чарли веднага започна да я опипва, макар че Елайза би предпочела да изчака, докато пристигнат в апартамента му. Да, самата тя копнееше за малко екшън, обаче винаги й се бе струвало толкова гадно да се натискаш по такситата. Това обикновено означаваше, че става дума или за изневяра, или за малолетни любовници.
Апартаментът му беше хубав. Чист и удобен. Явно всичко в него беше скъпо, но не биеше на очи. В банята нямаше никакви ужасии, по чаршафите нямаше никакви косми. Явно имаше чистачка, защото Елайза забеляза, че рамките на прозорците не са прашни, а нито един мъж не би избърсал праха от рамките на прозорците. Или поне се надяваше да е така, защото самата тя не го правеше, и макар да нямаше високи критерии за хигиената в жилището, искаше й се да вярва, че все пак са по-високи, отколкото на средностатистическия самотен мъж.
Наля й чаша вино. Притежаваше внушителна колекция от вина, обаче не говореше непрекъснато за нея, нито пък изтъкна невежеството й, оставяйки я да избира. Просто предложи едно вино, каза, че има богат букет от аромати и че ще й хареса, после отвори бутилката.
Когато реши, че е достатъчно пияна, но все пак не прекалено, за да не си спомни нищо впоследствие, Елайза предложи да се преместят в спалнята.
Външно погледнато, всичко беше наред. Било е и по-зле. Само че проблемът беше, че помнеше и случаи, в които е било и много, много по-добре. Той не беше виновен. Знаеше, че е добре да има малко любовна игра, и се съобрази с това, не беше нито капризен, нито прекалено скромен, нито странен, нито мързелив. Само че не познаваше тялото й, не правеше нещата така, както трябва.
Тя не обичаше да дразни мъжете и докато лежеше в леглото му по прашки (той беше чисто гол, мъжете обичат да свалят дрехите си), си даде сметка, че не би могла да се откаже. Затова натика пръстите му в интимните си части с надеждата положението да се подобри, когато проникне в нея. Обаче не стана така. Колкото по-навътре проникваха пръстите му, толкова по-разочарована се чувстваше. Той като че ли не успяваше да намери най-чувствителното й място. Елайза се опита да насочи ръката му в правилната посока и той схвана намека, обаче отново нищо, въпреки че пръстите му бяха толкова дълбоко в нея, че сякаш всеки момент щеше да докосне сливиците й. Странно. Когато Грег я чукаше с пръста, тя направо полудяваше. Дори веднъж съседите почукаха на стената, за да ги помолят да не бъдат толкова шумни. Какво ставаше? Да не би пръстите на Чарли да бяха твърде малки. Тя смяташе, че не е широка — правеше специални упражнения за целта и освен това не беше раждала.
Може би щеше да е по-добре направо да минат по същество. Имаше приличен пенис. Нормален размер. По опита на Елайза всички пениси изглеждаха доста еднакви и предизвикваха коментар единствено ако са твърде малки или възбуждащо огромни. Той го напъха в нея и запъшка. Явно поне той си прекарваше добре. Не беше ли странно, след като тя от седмици мечтаеше за това. Ето, сега лежеше по ръб на меки памучни чаршафи с един доста симпатичен пич, а й се искаше само да се обърне на една страна и да заспи. Не го направи, естествено. Щеше да бъде много грубо, а Чарли даваше всичко от себе си. Елайза се извъртя, за да може да го яхне, защото така по-бързо стигаше до оргазъм, а имаше чувството, че той ще изчака тя да свърши първа. Ето по това се познава истинският джентълмен в двайсет и първи век. Обикновено подобна загриженост й допадаше, обаче тази вечер я дразнеше.
Той стисна гърдите й и започна да ги мачка. Натискът му беше точно толкова грубичък, колкото трябваше, обаче пак не й въздейства. Въпреки това Елайза започна да мята глава и да стене. От доста време не бе имитирала оргазъм, но понякога беше направо за „Оскар“. Хубавото на имитирането на оргазъм с непознат мъж е, че той не знае разликата между истинския и престорения оргазъм. Лошото е, че решава, че е направил нещо както трябва, и е склонен да повтори същото несекси нещо и следващия път, когато спиш с него. Само дето Елайза вече знаеше, че това няма значение, защото нямаше да има следващ път с Чарли.