21.
Елайза отвори входната врата — къщата беше необичайно и зловещо притихнала. Може би Марта беше завела децата в парка. Взе пощата. Две сметки, брошура за скъпи френски детски дрешки и поредната пощенска картичка от Грег. Третата, която получаваше. Странно, но само седмица след като го бе напуснала, групата му беше поканена да подгрява доста голям и набиращ известност мъжки състав по време на турнето му във Великобритания и Германия. Той смяташе, че музиката им е боклук, така че не ставаше дума за голям пробив, а по-скоро за незначителен напредък — повечето концерти бяха по клубове, а не в големи зали — обаче все пак беше постоянна работа за шест седмици. Първите шест седмици, през които Грег щеше да получава редовни приходи.
Картичките му кой знае защо я разстройваха.
Не че в тях й се обясняваше във вечна любов и я молеше да се върне.
А точно защото не правеше нищо подобно.
Елайза беше зарязала много гаджета през живота си. Всъщност много повече, отколкото трябваше. Знаеше как стават тези неща. Казваше им, че вината не е тяхна, а нейна (което от части си беше така, знаеше го). Те я молеха да им обясни къде са сбъркали, което тя никога не правеше, понякога плачеха, друг път изпращаха цветя или стихове, а веднъж и нещо в кутийка от „Тифани“. Винаги искаха тя да се върне. Грег не бе направил нищо подобно. Освен пиянското му обаждане няколко нощи след раздялата им не й бе оказал никакъв натиск да се върне. Картичките му бяха небрежни и бъбриви бележки, които разказваха за забавните лудории на групата. Бяха картички, каквито би изпратил на многобройните си приятели. Никога не споменаваше факта, че са били любовници. Явно вече я беше забравил. Четири години не означаваха нищо за него.
Беше толкова повърхностен.
— Лельо Иза, лельо Иза — провикна се Матю от кухнята или от задната градина.
Елайза пъхна картичката в дълбокия джоб на чантата и на съзнанието си и се запъти в посоката, откъдето идваше гласът на племенника й.
— Мамо, татко, каква приятна изненада — каза тя и разцелува родителите си. — Не знаех, че днес ще идвате да се грижите за децата.
— Мама е пияна — съобщи Матю. — Пияна като казак, пияна като казак — с удоволствие извика той.
— Ш-ш-т, Матю, защо не излезете с дядо да потърсите червеи — предложи госпожа Евъргрийн. Матю обмисли предложението и реши, че тормозеното на червеи му допада малко повече, отколкото огласяването на слабостите на майка му в целия квартал, затова щастливо пое ръката на дядо си.
— Какво става? — попита Елайза. — Защо всички сте навън?
— Тя се възстановява, това става. Изведохме децата, да не вдигат шум.
— Възстановява се от махмурлук?
— От това и от един разрушен брак — въздъхна госпожа Евъргрийн. — Не разпознаваш ли признаците, Елайза. Това е прочутият ти първи етап. След това ще започне да се тъпче с десертчета „Марс“ и ще го нарича така, както заслужавала бъде наричан.
Елайза вдигна поглед към прозореца на спалнята на Марта — завесите все още бяха спуснати.
— Значи най-сетне прие нещата насериозно.
— Снощи е поискал развод — осведоми я госпожа Евъргрийн.
— Развод? Вече? Не е ли малко прибързано? Само преди седем седмици Марта смяташе, че са блажено щастливи заедно. Не трябва ли преди това да опитат семейни консултации или нещо подобно?
— Марта може и да е мислела, че са блажено щастливи, обаче Майкъл категорично е бил на друго мнение. Кой знае откога се е опитвал да стигне до решението, че иска да сложи край. Марта има много да наваксва. Какъв беше този шум?
— Струва ми се, че е вратата — отговори Елайза. — Ще отида да проверя.
Марта забързано излезе през входната врата и пое по улицата. Чу сестра си да вика след нея, но не й обърна внимание. С никого не искаше да говори. Нито с родителите си, нито с децата си, нито дори с Майкъл. Имаше нужда да помисли. Имаше нужда и от пържени яйца. Нямаше махмурлук, обаче не можеше да се залъгва, че това е така, понеже снощи не се е напила. Всъщност се беше напила страшно. И още беше пияна — това беше единствената причина да няма махмурлук.
Чувстваше се сюрреалистично откъсната от света около себе си. Не можеше да реши дали да отдаде това на факта, че снощи беше изпила две бутилки и половина вино, или на факта, че съпругът й беше поискал развод. Развод ли — какво беше това? Имаше чувството, че действа на забавени обороти, че всички около нея — хората, кучето, което пикаеше до една улична лампа, шумно прелитащите превозни средства — се движат два пъти по-бързо. Майкъл със сигурност действаше по-бързо, отколкото тя успяваше да помисли. Беше изключително бавна, даже бавноразвиваща се, по отношение на осъзнаването на степента, до която той бе решил да я отхвърли.