Две и половина бутилки вино. Последният път, когато бе изпила подобно количество, бе непосредствено след като се бе запознала с Майкъл. Обикновено в петък вечер приятелите им цъфваха в апартамента на Майкъл с половин дузина консервени кутийки с напитки, с бутилки долнокачествено вино и с твърд алкохол. Обаче им беше весело. Много весело. Най-големият специалитет, който си приготвяха, беше да изсипят в купа чипс „Филеас Фогс“. Играеха на странни пиянски игри и всички здравата се гипсираха. По онова време бяха твърде млади, за да се плашат от махмурлук, твърде безотговорни, твърде големи късметлии. Тези забавления ли липсваха на Майкъл? Откога бяха започнали да се хранят здравословно и да намаляват промилите? Кога станаха толкова стерилни? Безчувствени? Защото в даден момент сигурно бяха станали безчувствени. Дали огънят в стомаха на Майкъл не бе угасен от твърде многото планирани вечери и чиабата с маслини?
Марта не възнамеряваше да пие толкова много снощи. След като Майкъл изхвърча разярен от къщата, а тя рита ли, рита входната врата (с желанието това да е той и наранявайки крака си), тя знаеше прекрасно какво не трябва да прави. Не беше добра идея да слуша тъжни любовни песни. Всъщност това определено беше лоша идея. Какво друго можеха да направят песните, които бяха слушали на сватбеното си тържество, освен да я разстроят?
Това нямаше да й помогне.
Въпреки това обаче си ги пусна.
И плака. Хлипаше, ридаеше и виеше. Проля толкова сълзи, че фланелката й се намокри чак до пъпа. Докато изслуша „Всички жени“ — и двата диска, беше изпила цяла бутилка бяло вино. През последните четири години тя или се опиташе да зачене, или беше бременна, или кърмеше, така че издръжливостта й бе намаляла. Жадно поглъщаше виното. Знаеше, че трябва да престане да пие, но знаеше и че няма да го направи, беше жадна и имаше нужда, а освен това то имаше приятен вкус. Студеното боцване на сухото вино докосна гърлото, а след това и стомаха й. Изпита болка, когато поклати глава в такт с музиката. Знаеше, че след това ще има ужасен махмурлук. Но не й пукаше. Дори го очакваше с нетърпение. Винаги можеше да вземе хапче против главоболие.
Най-неподходящото нещо, което можеше да направи, бе да разглежда стари снимки. Това сигурно щеше да я съсипе. Когато взе първия дебел кожен албум, едната бутилка вече беше наполовина празна. Албумът беше пълен със снимки от първите им почивки заедно, от годежното им тържество, тя бременна с Матю, първото къпане на Матю. Имаше много снимки на Марта и на Майкъл заедно. Нито един от двамата не беше особено умел фотограф, затова си бяха купили апарат като за пълни кретени. Той често я прегръщаше с лявата си ръка, хващаше апарат с дясната, изпъваше я и натискаше копчето. На повечето снимки се виждаха предимно стени, тавани или гардероби. Марта и Майкъл бяха натикани в единия край на снимката, отчасти обезглавени или пък разкривени заради странния ъгъл, под който се бяха обезсмъртили.
Но винаги бяха широко усмихнати. Хилеха се като обезумели и изглеждаха като хора, които вярват във вечността. Боже, достатъчно лошо бе, че губи това копеле (наистина го бе изгубила и той наистина беше копеле), та сега да си припомня, че някога е бил много специален и почтен мъж. Идеше й да се изяде. Още една чаша вино и Марта си даде сметка, че вече не познава младия, весел и мил мъж от тези снимки, не го познаваше ОТ месеци. Той беше изчезнал. Мъжът, в когото се бе влюбила, вече бе изчезнал от местопрестъплението — останало бе само виновното му извинение.
Допипаше втората бутилка, когато взе последния пакет със снимки. Бяха правени това лято в Сентър Паркс. Марта все още не беше намерила време, или по-точно желание, да ги подреди в албуми. Внимателно разгледа снимките. Тази беше чудесна — Матю прегръща Мейси, много сладко. Имаше една хубава снимка на Матю, който скачаше в надуваемия замък и една чудесна снимка на блаженото изражение на Мейси, която опитваше сладолед за пръв път през живота си. Макар че това бе станало по време на чая на рождения ден на Марта двамата с Майкъл се бяха скарали по този повод. Разбира се, Майкъл беше прав. Мейси беше пълничко бебе и може би не трябваше да се поощрява вкусът и към сладкото. Обаче ставаше дума за съвсем мъничко сладолед. Така че беше малко вероятно тя да отиде зад гърба им да похарчи всичките си пари за сладкиши — та Мейси още не можеше да ходи. Освен това Марта също беше пълно бебе, а сега беше само кожа и кости. Бебетата трябва да бъдат пухкави.