Не, не всичко беше лошо, помисли си Марта. И това бе най-плашещата й мисъл през този ден.
Внимателно прецени хапките си, за да може да лапне последното залъче препечена филийка с последното парче от яйцето и с остатъка от доматения сос. След това изпи още четири чаши чай и изяде два шоколадови кроасана.
Истински триумф.
Всъщност искаше ли той да се върне? Мисълта избухна в съзнанието на Марта и я шокира. Със сигурност се дължеше на алкохола. Вкусни пържени яйца и прилично кафене едва ли бяха в състояние да ти навеят мисли да се откажеш от брака си.
Вдигна поглед и забеляза, че строителите са си тръгнали. Двете пълни жени зад бара седяха и си бъбреха. От изражението им беше ясно, че да си разменят клюки за тях е нещо обичайно, необходимо, но вече не е забавно. Марта усети липсата на Елайза, искаше й се да си поговори с нея. Порови в чантата си и извади мобилния си телефон.
— Здрасти, аз съм.
— Здрасти, Аз. Къде си?
— В кафенето срещу бензиностанцията на „Стандарт Ойл“. — Марта гневно изгледа фирмената табела. Преди, всеки път, когато минаваше покрай бензиностанцията на „Стандарт Ойл“, изпитваше известна гордост. Мислеше си: „За тази фирма работи съпругът ми, тук прекарва дните си“. Майкъл смяташе, че компанията е нещо много важно, затова и тя смяташе така. Сега я дразнеше.
— Поръчай ми една пълна пържена закуска и ще дойда след по-малко от десет минути. С лук, гъби и всичко останало, става ли?
— Става.
22.
Елайза забеляза остатъците от закуската на Марта.
— По-добре ли се чувстваш?
— Чувствам се ужасно.
— Заради махмурлука или заради живота?
— Още не съм сигурна — промърмори тя. — Предполагам, че мама те е запознала с подробностите.
— Да, мила, така е — въздъхна Елайза, като се отпусна срещу се сестра си.
— Той иска развод. Знам.
— Защо? Защо постъпва така?
— Не знам.
— И аз не знам, Марта замълча и впери поглед в празната си чаша. Искаше да прояви смелост. Наистина не желаеше да поставя в неловко положение Елайза, на която току-що бяха сервирали закуската. Не искаше да попречи на сестра си да се храни, като се разреве и намокри филийката й, обаче не беше лесно да прояви смелост. — Чувствам се толкова нелепо. Все едно са ме хванали да спя на пост.
— Какво искаш да кажеш — попита Елайза.
— Смятах, че бракът ми е успешен, че сме щастливи. Той казваше, че е щастлив.
— Кога?
— Когато го питах.
— А, значи се налагаше да го питаш. — Елайза отхапа лакомо от наденичката си, задъвка замислено и попита: — Според теб има ли друга?
— Да. Не. Не знам. Непрекъснато го питам.
— Някакви предположения.
— Той непрекъснато споменаваше за една жена от службата — Карън.
— Как изглежда?
— Ами най-странното е, че не съм я виждала. Той все правеше разни неща с Карън и с нейните приятели, обаче аз не бях поканена. Смяташ ли, че има връзка с тази Карън?
Според Елайза беше много по-вероятно да е някоя от приятелките на Карън. Карън беше просто алиби, обаче си замълча. Имаше такова предчувствие, не разполагаше с доказателства. Вместо това попита:
— А кога за последно те е карал ти да се чувстваш щастлива?
— Ами… — Не беше сигурна как да отговори.
— Кога за последен път е правил за теб нещо хубаво?
— Той непрекъснато прави хубави неща.
— Сериозно?
— Да. Миналата седмица заведе децата в парка, за да мога аз да отида във фитнес залата.
— Те са и негови деца. Направил го е за тях и за себе си, не заради теб. — Елайза се зае с яйцата. Марта се изкуши дали да не си поръча още една порция. — Кога за последен път те е питал как си?
— Не ставай глупава, постоянно ме пита. — Пресегна се и взе една наденичка от чинията на Елайза. Откъде извираше апетитът й?
— И е изслушвал отговора ти?
Марта замълча и Елайза прие това като отбягване на въпроса.
— Защо си толкова жестока към него? — попита Марта.
— Защото се държа отвратително с теб през последните няколко месеца. Беше направо невъобразимо себичен. Той е не толкова продукт на изгубеното поколение, колкото на поколението на егоистите. Освен това прояви мързел и безотговорност. Нарани те, а ти си ми сестра. Иде ми да му откъсна главата.