Марта я познаваше твърде добре и знаеше, че цялото й внимание не е насочено към статията.
— Ще излизам с Джак, ако нямаш нищо прогни, мамче. — Опита се да се пошегува с настойническото поведение на по-малката си сестра, но всъщност то я подразни. Дръпна завесите, за да остани навън зимната нощ и да скрие щастливата семейна сцена. Матю си играеше кротичко с влакчето си, а Мейси пиеше млякото си. Марта се наведе, за да вдигне дъщеря си и да я гушне. Вдъхна аромата на току-що измитата й коса, най-скъпия парфюм. Калвин Клайн не би могъл да бутилира такова ухание.
— Вече си приела, така ли? — раздразнено попита Елайза.
— Не, казах евентуално, но преди това трябва да проверя дали можеш да гледаш децата — отвърна Марта търпеливо.
И послъга.
Вече бе обещала на Джак. Беше преценила, че сестра й едва ли ще излиза някъде в понеделник вечер и ще бъде свободна да гледа децата.
— Значи си му казала, че имаш деца? — предизвикателно попита Елайза.
— Да.
— И той как реагира?
— Готино.
„Готино, готино“ — повтори думата наум Елайза. Съвсем нормална дума, която бе станала необикновена, защото беше изречена от сестра й. Погледна към Марта, за да види дали новият й предвзет речник не я кара да се чувства неудобно. Тя изглеждаше съвсем спокойна. Всъщност най-странното нещо у нея бе, че изглеждаше съвсем сдържана, съвсем естествена.
— Е, трябва да призная, че е доста нетърпелив. Изпраща ти съобщение почти веднага и те извежда навън по-малко от двайсет и четири часа, след като сте се запознали — гласеше коментарът на по-малката есетра.
— Наистина ли мислиш, че е нетърпелив? — Марта подхвърли Мейси във въздуха и отново я хвана — тя се засмя и забърбори на бебешкия си език. Марта също се засмя. Елайза не бе сигурна дали се смееше заради Мейси или от задоволство от нетърпението на Джак.
— Разбира се, че е нетърпелив.
— Сериозно? — Марта не можеше да скрие радостта си.
— Да, нали все още не си спала с него.
— Ще гледаш ли децата, или да се обадя на агенцията? — спокойно попита Марта и не се хвана на въдицата.
— Да — въздъхна тя.
— Благодаря — рече Марта, обърна се и се запъти към вратата. Тъкмо излизаше от дневната, когато Елайза добави:
— Виж, Марта, не че имам нещо против да гледам децата…
— Знам — увери я сестра й и затвори вратата.
Не бе изречено нищо съществено, но двете си бяха казали ужасно много неща.
Марта смяташе, че няма нужда Елайза да се притеснява чак толкова все пак не бе пропиляла последните два дни в мечти по Джак. Не бе прехвърляла през ума си казаното от него, начина, по който се усмихва или по който се движи. Не бе планирала какво да облече или да каже на първата им среща. Не бе написала името му на черната дъска на Матю. Не бе ликувала, когато й позвъни, нито пък бе танцувала от радост, когато й предложи да се срещнат.
Просто се бе съгласила.
И все пак наистина бе хубаво да изпитва подобно вълнение, да се чувства жива.
Марта нямаше време да вземе ароматизирана вана, нито пък да ексфолира кожата си, да си втрие антицелулитен крем, да овлажни кожата на лицето и на тялото си и да се гримира напълно, както правят момичетата, когато им предстои много специална среща. Не обърна никакво внимание на бельото си и дори на облеклото си. Матю имаше лека температура. Нищо тревожно, но това го правеше капризен. Притичваше от спалнята си, докато се опитваше да го успокои с приказки, с играчки и е „калпол“. Тъкмо беше пробвала две почти еднакви черни блузи и две почти еднакви бели блузи, когато Мейси повърна в леглото и се наложи да смени чаршафите.
— Много ли е зле? — попита Елайза.
— Не, само е преяла и е прекалено възбудена — обясни сестра й, докато махаше изцапания чаршаф.
Елайза се стараеше да не пречи много.
— Матю, да не си давал на Мейси „Смартс“?
— Нали каза, че е хубаво да черпя — погледна я Матю с големите си сини очи и напълно я обезоръжи.
— Така е, скъпи, вярно е. — Марта приклекна, за да се изравни със сина си, и го прегърна. Мейси връхлетя върху майка си и брат си за една групова прегръдка. — Може би не трябва да излизам — поколеба се Марта, внезапно я беше обзело чувство за вина.
— Не излизай, мамо. Остани с Матю и с Мейси — помоли я Матю. Удивително бе как само за секунда състоянието му се променяше от възторг в отчаяние.