Марта погледна Елайза в очакване на напътствия. И без друго беше закъсняла и съвсем не изглеждаше блестящо. Ако децата наистина бяха болни, нямаше да си го прости.
Елайза надушваше неприятности около този Джак Хоуп. Сестра й очевидно се колебаеше. Можеше да се възползва от предимството си и да я убеди да не излиза. Можеха да си отворят бутилка шардоне и кутия шоколадови бонбони. Щяха да си прекарат божествено.
— Хайде, Матю — въздъхна Елайза, хайде да оставим майка ти да се приготви. Остави това, Марта, аз ще сменя чаршафите. Ако не побързаш, наистина ще закъснееш много.
Работата беше там, че сестра й изглеждаше много щастлива.
По-щастлива, отколкото си спомняше да я е виждала някога.
Марта не си спомняше как изглежда той. Не точно. Помнеше, че е страхотен, обаче, боже, ако представата й се дължеше на изпития алкохол и той беше всъщност страшен, а не страхотен? Ами ако не го познаеше? Ако се окажеше някакви задник? Ако я беше помислил за мръсница? Тя се бе държала точно по този начин. Дали щеше да разбере, че не е такава, и дали изобщо му пукаше. Ами ако беше досаден и нагъл? Може би просто й се бе сторил интересен в сравнение с Майкъл. Марта се зарадва на мислената си нападка към Майкъл — в жестокостта имаше нещо много привлекателно.
Косата й все още бе влажна, беше си сложила туш на миглите и гланц за устни, джинси и черна риза. Изпъшка — трудно можеше да бъде обвинена в прекалена решителност. Какви ги вършеше? Беше се разделила със съпруга си само преди три месеца, какво търсеше на среща с друг мъж. Дали не прибързваше? А обикновено беше толкова предпазлива. Как да не се чувства странно!
Само че не се чувстваше така.
Бутна тежката дървена врата. Странно място за среща бе избрал. „Ол Бар Уан“. Очакваше да предпочете някой модерен бар в Уест Енд, където се изискваше специално облекло, каквото тя нямаше. А този бе любимо заведение на Марта от едно време — често бе идвала преди раждането на децата си. Тук се чувстваше удобно.
Е, в повечето случаи. В момента не се чувстваше удобно. Сега сърцето й бе свито.
В този момент го забеляза.
А сърцето й слезе в гащите, което й се стори доста странно.
Стоеше до бара. Явно току-що беше дошъл, защото плащаше за портокаловия си сок. Усмихна й се.
— Да ти поръчам ли нещо? Изглеждаш прекрасно. — Целуна я по устните, като че ли това беше най-естественото нещо на света.
Беше удивителен. Как е могла да се съмнява? Защо не спомена пред Елайза какво фантастично тяло има? Невероятни рамене! Как е могла да забрави тези очи. Забележителна смесица от зелено и жълто. Напомняха й за разходка в лятна гора. Бяха точно като цвета на листата на високите букове, когато са изпъстрени със слънчеви петна. Как е възможно човек да има очи с цвета на летен ден?
Значи той наистина беше интересен, не се дължеше само на изпитото вино. Беше интелигентен, загрижен, любопитен и опитен. И както при първата си среща се увлякоха в разговор. Говориха за работата му (беше уебдизайнер на доста висок пост, доколкото успя да схване Марта), за приятелите му, които бяха смисълът на живота му, за баща му (който го бе отгледал) и за другите членове на семейството му (които бе оставил зад гърба си).
Той беше плашещо модерен. Казваше, че е „съвсем непретенциозен“, и макар да се изразяваше доста образно, беше небрежно готин. Носеше дрехи на „Дизел“, не връзваше връзките, а ги пъхаше в маратонките си — явно така беше по-гот. Марта знаеше, че Матю би останал възхитен от това, и се питаше колко време ще успее да скрие от него тази информация. Джак слушаше музикални групи, за които нямаше никаква надежда тя да е чувала. Боравеше с речник, който й беше непознат, обаче успяваше някак да го разбере. Той „влизал в зона“. Тя била „страшно парче“. Приятелите му били „готини пичове“. Едно хубаво яке било „трепач“. Играеше видеоигри и беше влюбен в Улала — Лара Крофт си била изпяла песента. Той просто живееше за момента. И тя искаше да живее заедно с него.
А най-странното бе, че въпреки това бе стопроцентов джентълмен. Беше почти като от друг свят в галантното си ухажване спрямо нея. Не беше съвършен, но определено имаше опит. Не се бе учил да отваря вратите на дамите още от подготвителното училище. Всъщност единственото, което бе научил в държавната гимназия, която бе завършил, бе да разбива врати на автомобили. Кавалерстваше на жените, защото ги харесваше. Не беше стеснителен. Забавляваше я с разкази как е изгубил девствеността си на четиринайсет години (или по-скоро, как я бе пропилял, обаче тя остана трогната от това, че свалил якето си, за да може момичето да легне на него). Нямаше престижни титли и звания, но умът му препускаше и отправяше предизвикателства, сякаш бе дългогодишен член на клуба „Оксфорд Юниън“. Внимателно изслушваше и задавайте въпроси. Говореше с въодушевление.