Тя започваше да се влюбва в него.
Не, това, последното, не можеше да е истина.
Би било твърде бързо. Би било нелепо.
Само че се чувстваше така, сякаш се влюбва.
Той беше забавен, много забавен. Умен. Интересен събеседник и осведомен. Когато я погледнеше, очите му подпалваха душата й и тя гореше в някаква смесица от наслада и болка.
Той беше то-о-о-олкова секси!
— Кои каза, че са мъжете, с които беше онази вечер? — попита Марта, стараейки се да държи мислите и погледа си настрани от панталоните на Джак.
— Дейв и Дрю. Работим заедно.
— Като че ли вече ми каза това. — Смътно си спомняше тона.
— Така е.
— Извинявай, бях пияна.
— Знам.
И двамата се засмяха, и Марта с облекчение установи, че не се налага да се извинява. По някакъв начин всичко, което казваше или правеше пред Джак, беше уместно.
— Как са Матю и Мейси? — попита той.
Остана поласкана, че е запомнил имената на децата й.
— Добре, прекрасно. Малко са настинали и капризничат, обаче… Е, нали знаеш… прекрасни са.
— Всъщност не знам. Никога не съм общувал отблизо с деца. Не истински.
— Нямаш ли приятели с деца? — учуди се Марта. Нейният свят бе населен с малки човечета.
— Малко от приятелите ми имат приятелки, камо ли деца.
Добре, идеално. Не искаше през цялото време да разговарят за деца. Това можеше да го прави и със собствените си приятели. Имаше нужда да се позабавлява, да се поразсее.
— Ние сме закоравели ергени — додаде той.
Закоравели. Това не звучеше добре. Не че търсеше сериозна връзка. Не, искаше само да се позабавлява, да се поразсее. Понякога й се струваше, че органистът тъкмо прибира нотите, след като е свирил на сватбата й.
— Не търся баща за децата. Те си имат. Не си търся и съпруг, защото, формално все още си имам.
Това пък откъде дойде? Може би чашата шардоне беше виновна.
— А търсиш ли си гадже?
— Не. — Наистина не си търсеше, не го правеше активно.
— Това е добре, защото тъкмо приключих с една връзка и искам известно време да не се обвързвам.
Марта се пообърка. Ако не искаше да се обвързва, какво търсеше ръката му на крака й? Защо я бе целунал, когато влезе в бара? Къде й беше мястото?
— Тъкмо приключи ли?
— Ами, разделихме се през лятото.
Това й се стори доста прилично отдавна.
— Тя ли те напусна. Липсва ли ти?
— Не, всъщност аз сложих край. Не съм с разбито сърце или нещо подобно. Не изпитвам горчивина и не съм объркан. Просто се забавлявам достатъчно добре с „голите си приятелки“ и нямам нужда от гадже.
— С „голите си приятелки“ ли?
— Нали ти разказах в събота?
Марта го погледна неразбиращо.
Джак се ужаси:
— Не си спомняш, така ли?
— Какво не си спомням.
— За „голите приятелки“.
— Припомни ми.
Той й обясни ситуацията. Накратко, искаше да редува жените, с които прави страстен секс, но не искаше да лъже за това. Не обичаше да лъже. Лъжите объркваха нещата. Искаше да стане ясно, че „голите приятелки“ са нещо различно от жените, с които просто си лягаш, защото и той като повечето мъже, ако му се удаде възможност, би си легнал с която и да е мадама с тяло и пулс. „Голи приятелки“ можеха да му бъдат само жени, които му допадат, и с които може да разговаря и да се смее, а не само апетитни мацки.
Марта с учудване установи, че идеята за „голите приятелки“ не я отблъсква напълно. Той успя за я представи така внимателно и ненатрапчиво, че тя наистина й допадна. Всъщност дори се възбуди от нея. Беше поласкана, че е поканена да участва. Не искаше гадже. Не искаше да намери мъж, който да замени Майкъл, не смяташе, че това е възможно. Един съпруг и баща на децата ти не може да бъде заместен. Но как да разтвориш нещо повече от краката си, след като си обичал и си изгубил? Как да разтвориш сърцето и съзнанието си? Имаше обаче нужда да бъде прегръщана. Искаше да бъде докосвана, защото когато Джак я галеше по бузата или прибереше зад ухото й кичур коса, се чувстваше прекрасно. А когато целуваше връхчетата на пръстите й едно по едно, се чувстваше особено прекрасно.