Не съвсем. Не си спомняше добре.
Е, все пак беше минало доста време.
Опита се да не мисли за това. Вероятно Джак имаше по-точна представа. Целувките му бяха различни — ту нежни, ту леко груби, отново нежни — и предизвикваха шемет в главата й.
Е, и в бикините й.
Боже, какви си беше сложила? Имаше голяма вероятност да са от любимите на всички майки ластични гащи. Така и не се бе решила да ги изхвърли, а и освен това бялото памучно бельо беше най-удобно. Макар че не бе най-подходящото за съблазняване.
Само че докато стигнат до бикините, Джак една ли щеше да е склонен да се откаже.
През цялото време, докато я целуваше, той я галеше, сякаш съзнаваше, че трябва да заличи самотата й. Всяка ласка нежно прогонваше самотата от тялото й и отчаянието от съзнанието й. Докосването му я възстановяваше, утешаваше я и скоро — за един кратък миг — когато Марта забрави да се притеснява, докосването му я възбуди. Той умело я водеше от една поза към друга, което я нравеше миниатюрна като кукла, а него — много силен. Клишето събуди у Марта желание да запее, да заподскача и да затанцува. Той докосна гърдите й и направо ги възпламени. Прокара палеца си по хълбока й към ципа на джинсите й и тя изви гръб, безмълвно закопняла той да смъкне ципа.
Боже, наистина ли смяташе да стигне до края? Джак издърпа фланелката си през глава. Гърдите му бяха великолепни, невероятни. Никога не беше виждала подобно нещо, не и в действителност, не и сред гаджетата на приятелките си, не и у някой непознат на улицата, дори не и в рекламите. Имаше широки рамене, златиста кожа, плосък корем, нито един недостатък. И малка татуировка в средата на гърба. Изглеждаше фантастично. Не бе подозирала, че е жена, която може толкова да се възбуди от физическата красота.
Да, наистина щеше да отиде до края.
По дяволите, винаги бе харесвала мъжете заради ума им, а не заради мускулите им. Само че вечерта, която бе прекарала с Джак, показваше, че може да извлече полза и от двете качества. Възможно ли бе? Честно ли беше? Ако Джак съществуваше, означаваше ли това, че има някой отблъскващо грозен и противно глупав, който се опитва (обаче не успява) да се намъкне в „Ол Бар Уан“ тази вечер? Вероятно, може би дори не само един. По дяволите честността.
Не помнеше в кой точно момент той смъкна джинсите й, сантиметър по сантиметър, но със сигурност го направи точно навреме. Тя лежеше на килима на дневната, само това си спомняше. Може би понеже лежеше на килима в дневната и се стараеше да не вдига много шум, за да не събуди Елайза или децата, се почувства точно както се бе чувствала като ученичка, когато тихичко се бе натискала с гаджето си на дивана на родителите си, съзнавайки, че едно прекалено пламенно изпъшкване незабавно ще привлече вниманието им.
Хладните му пръсти се плъзнаха към изпъстрения й с лунички гръб и прокараха линия от едната луничка към другата, сякаш играеха на стара детска игра. С едно бързо и почти неуловимо движение той свали ризата й, разкопча и свали сутиена й. Обхвана гърдите й с длани. Сякаш очакваше да му подскаже къде и колко силно би искала да я докосне след това. Той изстена тихичко и бавно, съвсем бавно, сякаш разполагаше с цялото време на света за нея, хладните му пръсти дразнеха и възбуждаха нервната й система до краен предел.
Това вече никога нямаше да бъдат гърди. Марта имаше цици. Секси, желани, доставящи наслада цици. Почувства се желана, едва ли не преследвана. Възбудена и възбуждаща.
Той отново я положи върху килима.
Носеха се бързо и настойчиво, бавно и продължително. Потта се тичаше по гърба на Марта, от което кожата й заискри. Той смучеше, галеше я и най-сетне я прониза с умение, от която тя остана без дъх, без думи, безпомощна и обнадеждена. Усещаше как постепенно я завладява. Големият му и красив пенис бе поел контрола и тя свърши — и пак, и пак. Всяка вълна топла течност, която се разливаше между краката й, постепенно заличаваше историята на живота й. Целувките му изгаряха устните й, както киселината отстранява отпечатъците от пръсти. Преди него тя беше никоя.