Усещаше аромата на пола си — беше фантастичен. Прекрасен. Краката й бяха по-дълги, гърдите й бяха по-наперени, талията й беше по-тънка. Чувстваше се изпълнена с нови възможности, с мечти. Би трябвало да се чувства странно. Това бе очаквала — след като години бе правила любов само с един мъж, би трябвало да се чувства странно с непознат.
Но не беше така.
Имаше чувството, че чистото му, гладко и стегнато тяло е направено само за да доставя удоволствие на чистото й, гладко и стегнато тяло. Имаше чувството, че е направена, всъщност създадена, за да го поеме в себе си. Да го задържи.
Всичко стана бяло, след това черно.
Мислеше, че е отворила очи, но не беше сигурна, че вижда ясно. Зрението й постепенно започна да се прояснява и пред погледа й се появиха притворени очи. Той се усмихна неспокойно — дали се бе справил? Щастлива ли бе? Чувстваше ли се така, както се чувстваше той? А той чувстваше ли се така, както се чувстваше тя? Вгледа се в него, изучавайки всичко, дори нежната и почти прозрачна кожа на клепачите му. Структурата на плътните му твърди устни. Искаше да го запомни, да го изконсумира, да го погълне целия, искаше да се превърне в него. Искаше да се приближи толкова, че да влезе под кожата му, искаше да се превърне в кожата му.
Лежаха в дневната, осветена единствено от уличната лампа. Марта зарови лице в рамото му и сля съществуването си с неговото. Той я притисна още по и плътно към себе. Твърде възможно бе да е целунал всеки сантиметър от тялото и съзнанието й. Беше стигнал до нея. Тя си даде сметка, че е трябвало да се затвори. Да бъде по-предпазлива. Всяка чувствителна костица в тялото й крещеше за повече сдържаност, дискретност, бдителност, неохота. Но Марта скочи. Гмурна се. Падна. Без оглед на приличието, което би следвало да спазва.
Бяха я отритнали, когато се чувстваше на дъното, но сега имаше надежда.
Беше обичала и бе изгубила, но все още имаше вяра.
26.
— Я да видим дали съм разбрала правилно — настоя Елайза. — Цяла нощ?
— Аха.
— Не ти вярвам.
— И аз не вярвах, когато слушах хората да разказват, обаче е истина.
— Цифри, говори с цифри.
— Четири.
— Значи вече си влюбена в него, така ли?
— Ха, ха, не съм казала подобно нещо. Вече не беше сигурна какво означава да си влюбена, но реши, че е по-безопасно да смени темата. — Веждите му са прекрасни.
— Веждите ли? Боже, трябва да изглежда ужасно, след като се налага да хвалиш веждите му.
Марта се усмихна и тихичко си затананика.
— Всъщност е точно обратното. Той е то-о-о-олкова съвършен, че дори веждите му са съвършени. Изглеждат така, сякаш всяка седмица ходи при Ейми. — Ейми беше тяхната великолепна козметичка, така че и двете прекрасно съзнаваха сериозността на отправения от Марта комплимент. — Нали знаеш какво изпиваш, когато срещнеш на улицата някой известен човек? Някоя звезда от сапунен сериал, по която си падаш.
— Да.
— И обикновено се разочароваш. Учудваш се, че всъщност е доста нисък или пък има лоша кожа.
— Да.
— Е, Джак не ме разочарова. Беше още по-вкусен, отколкото си спомнях. Миглите му са толкова дълги, и стигат чак до скулите му. Скулите му са като изваяни. Кожата му непрекъснато мени цвета си. Има героична брада. И знаеш ли какво, Елайза, изглежда така, както си представяш, че трябва да изглеждат гладиаторите. Изглежда добре дори когато не е спал.
Сестра й изви вежда, за да изрази недоверчивостта си, примесена със здравословна доза раздразнение. Марта осъзна, че не е постигнала бог знае какво със смяната на темата.
— Марта, приятелко, ти изпитваш похот.
Разговорът се състоеше на следващия ден в дневната. Двете сестри украсяваха коледната елха. Надяваха се да приключат, преди Матю да се прибере от забавачката и преди Мейси да се събуди от следобедния си сън. Бяха успели да свалят голямата кутия с играчките от тавана и бяха успели да закрепят дървото на стойката му. Дори се бяха справили с ужасно досадната задача по пробването на лампичките. При това, естествено, установиха, както става винаги, че лампичките, които предишната Коледа са били наред, сега бяха сдали багажа. Марта излезе да купи нови. Купи ги от местния магазин за дрънкулки и плати много повече от стойността им, но все пак бяха много красиви. „Какво толкова — помисли си, — нали се забавляваме!“ Освен това беше поласкана, че Елайза си е взела почивка този следобед, за да й помогне с украсата.