Мамка му, ами Елайза? Никой не се интересуваше дати тя е добре. Не се преуморяваше от секс, всъщност изобщо не правеше секс. Не профукваше едно малко състояние за дрехи всяка събота. Косата й не растеше от само себе си в стил: „О, толкова ти отива, защо винаги не я носиш така?“. Всъщност ставаше точно обратното. Докато Марта експериментираше с по-небрежен външен вид, Елайза се опитваше да усмири буйните си коси. Прибързано се подстрига в жестоко къса прическа. Би трябвало да привлича вниманието към нежните й черти, само че вместо това изглеждаше все едно е била шест месеца в женски затвор. Не се получи и всеки път, когато се погледнеше в огледалото, й идваше да се разплаче.
Само защото беше напуснала Грег, не означаваше, че не тъгува за него. В крайна сметка бяха живели заедно четири години. Може и да не бяха женени, но то си беше почти същото. Във всяко отношение той беше първата истинска любов в живота й. Ако мъжете, с които се бе срещала след това, бяха представителна извадка, а се боеше, че е точно така, имаше сериозна опасност той да си остане и единствената любов в живота й.
— Здравей.
— Здравей.
Ето го. Стоеше на касата в „Бутс“ и си купуваше крем за бръснене, все едно беше нещо съвсем нормално. Само че не беше. Не и когато видът му я остави без дъх, а дробовете й се свиха, сякаш бяха спуснати балони. Елайза беше ходила на осем срещи на вечеря и на шест обяда. Беше ходила на кино четири пъти, на концерт два пъти, два пъти на боулинг и дори бе изиграла една партия скуош, само че нито един от подходящите за съпрузи мъже, с които Марта я бе запознала, не бе станал причина в сърцето й да засвирят фанфари или дори да се почувства така, сякаш лети. Не изпита страст към нито един от тях.
Освен това изпълняваше.
— О, Грег! — наведе се да го прегърне, защото беше по-естествено да го докосне, отколкото да не го направи. Той изглеждаше и миришеше познато, но бе и някак странен. Познат като дома и странен като красива нова мебел вкъщи.
— Как си? — усмихна се той с характерната си широка ленива и леко крива усмивка. — Изглеждаш различно.
— А, да, косата. — Ръката й се стрелна, за да пипне онова, което бе останало на главата и. Дали изглеждаше по-зряла?
— Ново палто?
— Да, според теб дали подсказва, че отдолу се крие млад и многообещаващ изпълнителен директор?
— Не особено, Лайза. Всъщност не се сърди, обаче сякаш казва: „А, майка ти ли ти помогна да го избереш“.
Тя се засмя и кимна.
— Е, като оставим настрана ужасната прическа и модния гаф, как си?
Би трябвало да се почувства обидена, ала не стана така.
— Добре съм. Добре, гот, много гот — промърмори.
Той отново се усмихна.
— Е, това е добре.
— А ти? — попита тя.
— Не съвсем зле, нали знаеш?
Не знаеше. Какво искаше да каже? Дали му липсваше? Дали сърцето му бе разбито? Или беше безразличен? Дали не се чукаше с някоя висока и едра нимфоманка, която би искала да й бъде добра приятелка? Защо й пукаше?
— Турнето, беше ли…
— О, да. Беше много забавно. Сега обаче отново се върнахме в действителността.
— В действителността ли? Продаваш шапки? — изкиска се тя. Прозвуча грубо, макар да не бе възнамерявала да стане така. Искаше забележката й да прозвучи забавно.
— На мен ми харесва — сви рамене Грег.
Елайза се почувства заслужено наказана и изпита желание да си върви. Винаги реагираше така на неудобните ситуации. Колко от мъжете, с които бе излизала досега, бяха казали, че харесват работата си? Нито един. Най-хубавото нещо, което ги бе чувала да изричат, бе, че „взимат добри пари“ или че „поне се занимават с нещо“
Елайза тъкмо се канеше да се извини и да си тръгне, когато Грег попита:
— Как е Марта?