— А, значи знаеш.
— Знам.
— Много е добре.
Той изглеждаше озадачен.
— Позвъних и няколко пъти, за да видя дали не бих могъл да й помогна с нещо.
— Да, тя ми спомена, но няма причина да се тревожиш. Марта се чувства прекрасно. Наистина прекрасно — чука се и това й отива. — Отново изпита желание да се зашлеви. Как може да говори такива глупости? — Липсваше ми.
Например като тази глупост. Защото можеше да доведе само до:
— И ти ми липсваше.
А как отговаря човек на подобна реплика? Елайза погледна към торбите в магазина, оформени специално за предстоящите празници. Върху тях имаше пожелание „Щастлива Коледа и мирна Нова година“. Нямаше ни най-малка вероятност това да се сбъдне за нея.
— Как са семейство Бианки?
— Липсваш им.
— И на мен ми липсват.
Господи, ама че глупав разговор. Защо стоеше като закована? Защо просто не се обърнеше и не си тръгнеше?
И защо той просто не я целунеше? Нито за миг не бе откъснал очи от нея и макар да шареше с поглед из магазина, като че ли страдаше от ужасен астигматизъм, и гледаше ту към пода, ту към тавана, ту към щанда с гримовете — само не и към Грег, въпреки това той успяваше, повече или по-малко, да задържи погледа й. Беше поне смел опит.
— Не ти ли липсва, Лайза?
— Кое?
— Онова. Ние. Нещата, които правехме. — Тя веднага допусна, че той има предвид нещата, които са правили в леглото и остана много учудена, когато Грег уточни: — Как си изпращахме глупави пощенски картички.
— Как забравяхме рождените си дни — додаде.
— Как ходехме облечени единствено в потта на другия.
— Как забраняхме да платим сметките по кредитните карти.
— Как се хранехме един друг с пръсти, как използвахме телата си като чинии.
— Как пазарувахме в гаража на Калън, вместо в супермаркета, което би било значително по-разумно.
— О, да, разумно. — Той се усмихна и Елайза нямаше нужда да й казва какво си е помислил — че нито един от тях двамата не се славеше особено със здрав разум. — Как четяхме на светлината на свещ — добави.
— И как восъкът се топеше върху килима — възрази тя.
Само че се престори на по-сърдита, отколкото беше в действителност.
Грег се предаде.
— По-добре да тръгвам, трябва да напазарувам още много неща. Сигурно понеже вече си разумна, си привършила с покупките още през ноември.
— Разбира се — излъга Елайза. За щастие носеше ръкавици без пръсти и можеше да сключи пръсти, без той да забележи. Беше суеверна и не лъжеше, без да кръстоса пръсти. Това й се струваше наистина нечестно.
— Добре, ами тогава… Весела Коледа.
— Да, и на теб.
Грег се наведе да я целуне. Дали възнамеряваше да я целуне по бузата или по устните? Тя бързо завъртя глава, за да премахне всякакво съмнение. Страхуваше се, че ако мишената му бяха бузите й, ще се разплаче от разочарование. Това се дължеше на махмурлука, нали? Затова се чувстваше прекалено емоционална. Той улучи мекичката долна част на ухото й и целувката продължи само една наносекунда, но беше най-еротичната целувка, която беше получава от три месена. Грег прошепна в ухото й:
— Можеш да смениш дрехите и прическата си, обаче не можеш да смениш сърцето си, Елайза.
Тя подскочи:
— Но можеш да промениш намеренията си.
— Да, но не и сърцето.
Той се обърна и се изгуби сред тълпата от хора, пазаруващи за Коледа.
Елайза го наблюдаваше как се отдалечава. Грег беше мъж и не даваше пет пари дали някой ще забележи новата му прическа, обаче… Той се спря, обърна се и извика:
— Между другото, Лайза, новата ти прическа е много готина.
Ура!
Негодник.
28.
През целия декември Марта прави точно това, което правеше през декември. Купуваше коледни картички и ги изпращаше, без да чака последния момент — точно както препоръчваше Кралската пощенска служба. Проправяше си път през тълпи купувачи с дълги списъци и малко време. Набираше добре обмислени подаръци за приятелите и за семейството си. Увиваше ги в огромно количество хартия и ги украсяваше с нелепо много панделки и лентички. Организира парти за децата и за техните приятелчета. Купи пуйка, изпече торта и направи пудинг. Отиде на коледната служба в Уестминстърското абатство. Направи на Матю костюм на съдържател на странноприемница за детската пиеса за Рождество Христово. Окачи чорапчета.