— Нощем ме приспива, като ми рецитира „Глупавият стар бабун“ на Спайк Милиган. Помниш ли го? Четяхме си го като деца.
— Да, помня го — нетърпеливо отговори сестра й.
Джак рецитираше Милиган обикновено след като бе извадил душата на Марта от чукане най-малко два пъти, но тя усети, че Елайза едва ли ще поиска да узнае тази подробност.
— Играх видеоигри с него. — Вече знаеше какво означава специална клавиатура и макар да бе малко вероятно някога да запомни името на бързия бодлив таралеж, камо ли да му помогне да спаси света, беше играла на Рез, а това бе най-щурото забавление, което можеше да си представи. И това бяха правили голи. Но и този път прецени, че ще е най-добре да не огласява този факт.
— Направихме залог в една заложна къща дали ще има сняг по Коледа. Била ли си някога в заложна къща? Този път бяха облечени. В крайна сметка беше декември.
— Какво толкова специално има в Джак?
— Не съм ли ти казвала?
— Не. Е, спомена, че доста се разнежваш, когато си мислиш за него, че има голям пенис, че обича да те целуна и че е удобно, че работи в Холанд Парк. А, да, спомена и че се облича добре, и че е хубаво, че не пие, защото може да те кара у дома, обаче май не знам нищо друго за него.
— Колко странно от моя страна! — възкликна Марта. И наистина беше изненадана. — Ами, откъде да започна? Той е фантастичен приятел. Нищо не възприема като затруднение, ако го прави за приятелите си. Никога не е изневерявал. Дори не се е целувал с друга жена, когато е имал приятелка.
— Това с рядкост.
— Рядкост ли? Смятах, че изобщо не съществува, докато не срещнах Джак.
— Само че продължава тази работа с „голите приятелки“, така че може да прави, каквото си иска, понеже няма постоянна приятелка.
Марта реши да не обръща внимание на думите й.
— Детството му е било много трудно. Можел е да стане жесток и суров човек, можел е да стане дори измамник, но е предпочел по-почтения път. Работил е здраво за всичко, което притежава: нищо не му е дошло наготово от богати родители, които го обожават. Единственото, което са му дали родителите му, са примери за добро и зло, олицетворявани съответно от баща му и от майка му. Напуснал е училище на шестнайсет години, обаче работи същото, каквото и мои приятели, завършили Оксбридж. Като юноша е продавал плодове и зеленчуци, за да си купи велосипед. Обича котките си и играе с децата ми с нежност, от която сърцето ми направо се разтапя. Специален е, защото когато влезе някъде, държи главата си високо вдигната и има всички основания за това.
— Това е жалко, Марта, а ти дори не забелязваш. Би трябвало да има някаква уловка.
— Жалко е, че ти никога не виждаш нищо друго.
— Просто ми се струва, че всичко става твърде бързо.
— Разбирам как изглежда отстрани, обаче не ми пука. Не ми пука какво мислят другите. — Преди да изрече тези думи, Марта не подозираше, че са верни, но сега вече беше сигурна.
— Виж, плашиш ме. В един момент си образцова съпруга, а в следващия едва ли не учиш Памела Андерсън на кревати номера. Не казвам, че ти отиваше да бъдеш образцова съпруга — не ти отиваше. Обаче в момента изобщо не си на себе си. Според мен си в шок.
Марта се обърна към сестра си и бавно изрече:
— Чувствам се повече на себе си, от когато и да било.
Елайза се смая колко много сила и убеденост може да се съдържа в това тъничко гласче и в това кратичко изречение. Каза си, че трябва да потърси в Интернет информация за посттравматичния стрес. Може би Марта страдаше от нещо такова.
— Ами другите му „голи приятелки“? — отчаяно попита. — Говори ли изобщо за тях?
— Аз никога не питам.
Джак не лъжеше Марта. Понякога й се искаше да можеше да я излъже, щеше да е много по-лесно. Веднъж допусна грешката да го попита дали е спал с една негова позната. Момичето й допадаше, преди да чуе отговора му. Джак целуна Марта, когато й каза истината, и тя не можа да разбере дали целувката беше, за да я накара да млъкне, или за да я утеши. Постигна и двете. Бе дръпнал Марта да се изправи, а след това я бе вдигнал на ръце, както се вдига булка и се пренася през прага. Залюля я. Тя затвори очи и нищо не каза. Може би щяха да успеят да преминат през този праг, ако не задаваше прекалено много въпроси и ако не изискваше твърде много отговори.
— Просто е, Елайза. Честно е. Ние само се забавляваме и според мен това може да продължи до безкрай. Няма причина да не е така. — Марта повтаряше разговора, който беше провела с Джак предната вечер. Всъщност той беше предложил да се забавляват до безкрай.