След това я целуна и правиха секс на масата в кухнята!
На масата в кухнята!
Спомни си, че най-забавното нещо, което беше правила на кухненската маса до този момент, бяха поканите за тържеството на Мейси. Не можеха да се мерят с това.
Джак винаги искаше да знае какво си е купила този ден и какво са обядвали с децата. Питаше я какви са плановете й за уикенда, какви коледни подаръци е избрала за родителите си. Питаше я какво чете, дали й е харесал втория албум на „Фън Лавинг Криминалс“. Допускаше, че тя има мнение, и Марта с учудване установи, че е точно така. Той беше единственият човек, който не мислеше за нея като за притежание на Майкъл, което по някакъв начин (който също не можеше да обясни) й позволяваше да говори за всичко, като се започне от тайнственото увеличаване на броя на случаите на алергия към фъстъци (Марта и Джак бяха единодушни, че като ученици не са познавали нито един човек с алергия към фъстъци) и се стигне до слагането на превръзка на очите по време на секс (да, може би само веднъж, просто да опитаме). Чаршафите, на които правеха любов, попиха цялата й болка, също като попивателна хартия.
Разговаряха за всичко, но Елайза я предупреди да не говори с Джак за връзката си с Майкъл. Каза, че щяло да му писне. И тя наистина се опита да държи тази тъжна и объркана страна от живота си настрани от насладите и забавленията. Не искаше да опорочава вълшебния свят, който си създаваха, но й беше трудно да не говори за това след разговор с Майкъл, който протичаше горе-долу по следния начин:
— Трябва да поговорим за пари, Марта.
— О! — Тя рядко се замисляше за пари.
— Да. Както знаеш, живея под наем, а това не е евтино. — И кой беше виновен? — Освен това къщата е прекалено голяма за трима.
— Четирима сме заедно с Елайза.
— Но тя не е там за постоянно, нали? — Че кой беше? — Трябва да продадем къщата.
Марта се обади на Джак и той й каза, че предишната вечер е сънувал Кайли, но точно в решителния момент на проникването, Кайли се превърнала в Марта.
Това повдигна духа й.
— Не се тревожи заради него, малка мис Е. Той си е все същият нещастник.
— Това е заглавие на песен — „Бейсмънт Джакс“. — Марта се усмихна — вече свикваше с това, вече познаваше навиците му.
— Не, аз го измислих. И наистина го мисля.
Тя се обаждаше на Джак и когато бе приключила с всички задачи от списъка си за деня и бе завладяна от мрачно чувство на безполезност, защото си бе спомнила как с ролята й на съпруга бе свършено. Ако (както бе станало на коледната пиеса в забавачката, в която участваше Матю) изпитваше болезнена самота и непоносима, завладяваща празнота, защото синът й беше единственото дете без баща, а тя бе единствената жена без съпруг, звънеше на Джак.
— Божичко, животът е гадна работа, нали? „Баща ти беше хамстер, а майка ти миришеше на бъз“ — каза той.
— Моля?
— Монти Пайтън, миличка, не се ли сети?
— Какво са ни дали римляните? — изкиска се Марта и за миг забрави, че животът й се бе отклонил от нейния план. За миг просто се забавляваше.
— Пътищата, канализацията — отговори Джак и след това предложи на Марта всякакви други роли, които би могла да играе, освен тази на домакиня: на медицинска сестра, на ученичка, на уличница.
Искаше я. Желаеше я. Разсмиваше я. Смяташе, че е секси. Смяташе я за умна. Смяташе я за интересна. А ако този красив, интелигентен и сексапилен бог смяташе това, тогава може би беше истина.
Винаги й се обаждаше, щом й обещаеше, което се случваше по няколко пъти на ден. Винаги идваше, когато обещаеше, което също беше често, освен това носеше вечеря, а не очакваше тя да му готви. По това време на годината се организираха много тържества, така че й беше почти невъзможно да намери бавачка, но Джак явно нямаше нищо против. Не скучаеше, ако останеше у дома заедно с Марта. Не се втурваше да върши нещо друго, да се обажда на приятели, да влиза в Интернет, не четеше търговски списания и не я пренебрегваше. Отначало Марта се плашеше от времето, което прекарваха заедно — понеже не правеха нищо особено. Искаше да се развърти в кухнята, да прави сладкиши, да опакова коледни подаръци или да почисти бюфетите. Обичаше да върши неща, които по категоричен начин доказваха, че е целеустремена и че от нея има полза. Но Джак изглеждаше щастлив да се мотаят, както казваше той. Да си бъбрят, да се смеят, да си разказват разни истории, просто да са заедно. Понякога, когато се чувстваха преизпълнени с енергия, тя вадеше стар албум със снимки и го забавляваше със свои фотографии от колежа.