— Изобщо не си се променила — казваше й с усмивка.
Марта погледна към снимката, която държеше Джак. Оттам я гледаше грейналото лице на слабо засмяно момиче. Беше облечено с тясна бяла фланелка и оръфани избелели джинси, носеше грамадни халки, които бяха модерни в началото на деветдесетте години, и маратонки на бос крак. Момичето беше в някакви бар с група приятели. Марта си спомняше кога бе направена снимката — няколко минути след края на последния й държавен изпит. Момичето вярваше, че всички житейски изпитания вече са приключили, и точно затова се смееше толкова безгрижно.
Нямаше представа, че животът й ще бъде серия от изпитания. И че няма да се справи с най-сериозното от тях още преди да навърши тридесет и три. Не успя да запази брака си, въпреки че толкова много го искаше. Усети как я залива огромна вълна от негодувание. Имаше чувството, че е подвела момичето от снимката. Животът й беше катастрофа, не бе издържала изпита.
Джак сякаш прочете мислите й и внимателно повтори:
— Изобщо не си се променила. Изглеждаш точно както тогава.
Марта наистина беше облечена с джинси и фланелка. Не носеше чорапи или обувки, но ноктите й бяха красиво оформени и лакирани с тъмночервен лак. Наистина приличаше малко на момичето от снимката.
— Наистина ли понякога изглеждам толкова безгрижна? Такава оптимистка? — попита го тя. Знаеше, че ще й каже истината. Бяха си обещали никога да не се лъжат. Марта вярваше в честността на Джак, защото той твърдеше, че честността прави живота по-лесен, а той обичаше лесния живот.
— Да, малка мис Е, ти винаги се смееш. Ти си един от най-усмихнатите хора, които познавам. Много си щедра, а като се има предвид какво преживяваш в момента, смятам, че е направо удивително как успяваш да си толкова спокойна и безгрижна. Но само и би могла да кажеш дали наистина си изпълнена с оптимизъм. Така ли е?
Тя се замисли и предпазливо отговори:
— Понякога.
Почувства се изпълнена с оптимизъм, когато той плъзна ръка под блузата й. Ръцете му бяха големи, а тялото й беше слабичко, така че я обгърнаха почти цялата. Започна да я целуна, като нежно подръпваше, хапеше и смучеше устните й. А след това не толкова нежно. Тялото й мигновено откликна и се изви към него. Лежаха на пода — рядко сядаха на дивана или на столовете, предпочитаха да се изтягат като тийнейджъри. Той я придърпа по-близо, легна по гръб и тя бързо се озова отгоре. Помръдна палеца си, за да докосне извивката на гърдата й. Тръпка на възбуда се надигна между краката й и пробяга по цялото й тяло, тя се усмихна насърчително и се наведе, за да го целуне отново, но той я задържа и принуди и двамата да изчакат. Ръцете му се размърдаха, шареха навсякъде, стиснаха дупето й, дразнеха зърната на гърдите й, галеха шията й. Тя свали фланелката си и седна срещу него полугола.
— Обожавам фантастичните ти наперени гърди, толкова са секси — каза той и се надигна да ги засмуче. Марта никога не бе харесвала малките си гърди, но изведнъж се възгордя с тях. Сведе поглед към пурпурните им зърна, които бяха настръхнали от неговото внимание, и беше принудена да се съгласи: наистина бяха секси, самата тя беше секси. Свалиха дрехите си, без да обръщат внимание кой кого съблича, важното беше да почувстват допира на кожата си възможно най-бързо. Той я преметна, но така, че тя се почувства в безопасност и защитена, а не унижена и застрашена. Прокарваха езиците и пръстите по телата си, нейните — по пениса му, по топките му, по задника му. Неговите ръце бяха между краката й, вътре, вън, отново вътре. След това пръстите вече не можеха да се докосват достатъчно, не можеха да обхващат и да стискат достатъчно, двамата започнаха да използват дланите си, след това меката вътрешна част на ръцете си, след това целите си тела, за да се докосват и да се търкат един в друг. Летяха, гърчеха се и се катереха към задъхани, страхотни, фантастични оргазми.
В такива моменти Марта наистина се изпълваше с оптимизъм.
29.
Джак попита Марта дали иска да излезе с него, с Дейв, с Дрю и с приятелката на Дрю, Сара. Щяха да ходят на клуб. Тя се съгласи още преди да осъзнае какво означава това. Смяташе, че така е най-добре. Ако се бе замислила предварително, до такава степен щеше да стане жертва на първичен страх, че най-вероятно щеше да предпочете поредната вечер пред телевизора, гледайки повторенията на „Законът“.
Клуб.
С приятелите му.