За нея това беше все едно да кажеш на човек, страдащ от агорафобия, че едно хубаво пътешествие до Сахара ще е много забавно. Клубът беше минно поле. Истинският клуб е много по-рисковано начинание от сладникав салса бар. Марта имаше предчувствието, че простото полюшване на бедра няма да е достатъчно. Ами ако приятелите му не я харесат. Подобно нещо можеше да разруши една връзка. Джак беше изключително отворен и търпелив. Внезапно й хрумна, че той просто проявява състрадание и че тя в крайна сметка е загубенячка, откачалка. Приятелите му със сигурност щяха да забележат това. Как танцуват хората в днешно време? Някога беше доста добра танцьорка за човек, който няма никакъв музикален слух. Обаче това беше отдавна. Навремето (много добре знаеше, че да започнеш изречение с „навремето“ означава да се поставиш наравно с баба си) беше достатъчно да надуеш свирката и да размахаш ръце във въздуха — като човек, който неистово се опитва да изгаси пламнал тиган. Даваше резултат. Не беше сигурна дали и сега стратегията е подходяща. Попита Елайза:
— Чувала ли си за клуб „Фабрик“?
— О, да, много е готин.
Коментарът не насърчи особено Марта.
— А какво музика свирят?
— Ами, най-различна. Има няколко помещения, където свирят различна музика — хаус, хип-хоп, брейк.
— Аха.
— Много е голям, направо можеш да се изгубиш.
Можеше да се наложи да прибегне до тази мярка. Струваше ли си да пита?
— Ами… как се обличат хората там?
— Всичко става.
Много й помогна.
Дори с ограничените си познания Марта заключи, че „всичко“ не означава елегантен тъмносин костюм или елегантни кожени обувки. Разгледа гардероба си с отвращение. Не можеше да си спомни и дори да си представи как изобщо бе смятала предишните си дрехи за приемливи. А пък Джак беше виждал всичките й нови придобивки. Какво да облече?
За нещастие, едно от добрите качества на Джак беше, че е много точен. Пристигна един час по-рано, отколкото го очакваше.
— Така ли ще си облечена? Не се оплаквам, изглеждаш главозамайващо.
Тя беше отворила вратата по бельо и увила с кърпа все още мократа си коса.
— Много смешно. Влизай, преди да съм умряла от студ или пък госпожа Бентън от номер четири да се е обадила на Отдела за борба с порока. Много си пада по доброволните съседски акции. Виждам как перденцата й помръдват.
Джак се засмя, сякаш наистина беше казала нещо много смешно.
— Всъщност не знам какво да облека. — Веднага съжали за това признание и й се прииска да изтръгне гласните си струни. Признанието издаваше безпокойството и притеснението й.
Той обаче се усмихна.
— Естествено, нали си момиче. Хайде, покажи ми с какво разполагаме.
Последва я по стълбите, а тя ликуваше не само защото я беше нарекъл момиче (което е обидно, докато си още момиче, обаче като станеш жена, направо си умираш за това фактологически невярно мило обръщение), но и защото не му беше все едно как ще се облече тя.
Разбира се, понеже Марта беше омъжена години, беше свикнала с това да се приготвя пред погледа на друг човек. Ето как ставаше това. Пробваше няколко почти еднакви костюма (черни, дълги до коленете рокли с къс ръкав, ако отиваха на вечеря, и джинси „Гап“ и колосани бели ризи, ако отиваха на кино). След като изпробваше по няколко пъти всички почти еднакви дрехи, избираше онази, която бе облякла най-напред. Поглеждаше се в огледалото и оставаше доволна от избора.
За около десет секунди.
След това се обръщаше към Майкъл и очакваше от него да затвърди увереността й.
— Как изглеждам? — колебливо питаше тя.
— Добре — отговаряше той, а понякога дори я поглеждаше.
Марта никога не оставаше напълно убедена. Ако изглеждаше добре, нямаше да се налага да пита.
Познаваше процедурата, затова се смая, когато Джак разгледа закачалките в гардероба й, придружавайки действието с коментари като: „Това е много секси, обличала ли си го?“ или „Винаги изглеждаш зашеметяващо в това и много ми харесва, когато го носиш с ботуши“. Той нямаше нищо против, че тя изпробва многобройни комбинации и неведнъж правеше предложения като „Изпробвай пак тази блуза с пола“. Заяви, че изглежда направо убийствена в дрехите, на които се спряха накрая. Марта започваше да се притеснява, че в крайна сметка Елайза има прано. Той беше прекалено готин, за да е истински. Сигурно беше гей.
Но тогава той обхвана с длани гърдите й, целуна шията й и двамата закъсняха, защото се чукаха безпаметно пред огледалото.