— Добре ли прекарваш Коледа, малка мис Е?
— Да.
— А така!
— Обаждам се само да те чуя как си. Как са малките сладури? Забавляват ли се?
Тя продължи разговора, след като излезе от трапезарията. Когато се върна, майка й поднасяше коледния пудинг и никой не спомена за обаждането.
— Опа, май глътнах една пломба — извика Марта.
— Не, това сигурно е паричката — каза госпожа Евъргрийн. — Трябва да си пожелаеш нещо.
Тя подозираше, че малко са понагласили работата, за да може късметчето да се озове в нейната порция. Останалите членове на семейството се усмихваха учтиво, обаче явно подозираха същото. Марта си пожела нещо наум. Пожела си Елайза „да прояви здрав разум“, защото не знаеше какво да пожелае за себе си.
Януари
31.
— Е, този твой метод май не донесе шеметен успех, а?
— Не, май не. Мар, просто не мога да продължавам това търсене — изпъшка Елайза.
— Но ти се срещна с някои от най-бляскавите и търсени ергени в Лондон, Елайза.
— Знам. И точно това ме притеснява.
Момичетата се и засмяха и замълчаха, за да отпият от кафетата си.
— След като изготвянето на списък с изискванията ти за желани партньори се проваля толкова отчайващо, защо смяташ, че при мен ще подейства? — попита Марта.
— Продуктивността е в това да знаеш и да преследваш каквото искаш. А трудността е наистина да срещнеш мъж, който отговаря на изискванията.
— И така ми е добре. Страхотно се забавлявам с Джак и не ми трябва нищо повече, освен страхотно забавление.
— Така ли?
— Да.
Елайза потъна в едно от типичните си мълчания, които изразяваха явното й несъгласие. Не че не беше съгласна, че Марта се забавлява страхотно с Джак — това беше очевидно. Тревожеше я фактът, че когато престане да бъде забавно, което неизбежно щеше да се случи — и вероятно не след дълго, Марта нямаше резервен план, а всеки трябва да има резервен план. За нея и за всеки зрял човек на Запад, освен за сестра й, беше съвършено ясно, че това развлечение с Джак няма и не може да продължи. Марта щеше да се влюби и което беше още по-зле, щеше да му каже, и тогава той щеше да си плюе на петите. Елайза беше съгласна с Марта, че Джак е великолепен. Беше остроумен, чаровен и вълнуващ и точно в това беше проблемът. Такъв мъж не би се обвързал с едно цяло семейство, защото пред него имаше твърде много други варианти, други възможности.
Беше съвсем възможно неговата роля в живота да е на сексбог, който да обслужва жените в Западен Лондон. Обаче защо да се затваря в толкова тесни географски пространства? Би могъл да обслужва жените от Северен, Южен, Източен и Западен Лондон, както и в цяла Европа, и в Щатите. Можеше да дарява наслада, където си поиска. Той не съзнаваше, че всеки път, когато дарява наслада, причинява и болка. След разказите на Марта двете се надяваха той да се задържи малко по-дълго време, отколкото е нужно, за да закусиш. Съвсем човешко бе надеждата да се превръща в очакване, а къде беше мястото на Марта във всичко това? Върнеше към пълно стопяване, ето къде. Елайза просто смяташе, че е хубаво сестра й да има и резервен план. Може би, ако Марта изготвеше списък с критериите си за съвършения мъж, щеше да забележи и да признае колко далеч е Джак от този идеал.
— Когато започна цялата тази работа, ти каза, че може да имаш и други „голи приятели“.
Марта наистина го бе казала, но никога не бе вярвала в това. Не беше такава. Беше моногамна, колкото и явно старомодно за бе това. Беше казала, че може да приеме възможността да има и други „голи приятели“ само колкото да извини Джак, че го прави.
Почувства се доста неудобно — мразеше тягостното мълчание. Сестра й го знаеше. Елайза мразеше нещата да не стават, както иска тя, а пък Марта знаеше това. Въпросът беше коя ще проговори първа.
— Добре. Имаш ли писалка? — предаде се Марта.
— Ето. — Елайза доволно размаха писалка и бележник. Настроението й веднага се подобри и напомни на Марта за Матю, след като завоюваше някоя трудна победа, например позволение да не изяде граха си.
— Добре. Искам мъж, който да чисти котления камък от чайника и да сменя водния филтър.
— Това ли е най-важното нещо?
— Това е символично. Ако се справя с тези тривиални домакински задължения, със сигурност е човек, който може да пъхне и купчина бели дрехи в пералнята.