— Значи търсиш някой с изразени женски способности?
— Ха, ха! Не. Всъщност търся някой надарен като магаре, който умее да използва инструмента си неприлично често — заяви Марта.
Елайза се засмя. Харесваше новата си забавна и небрежна сестра. Беше много по-забавна от сестрата, чиято най-голяма грижа беше, че „Флора“ са сменили опаковката си.
— Добре, друго?
— Ами, явно трябва да ме обича. Цялата. — Марта се усмихна при тази мисъл. — Нали знаеш как понякога се случва да си много разстроена за нещо и когато те попитат: „Какво има“, ти упорито отговаряш: „Нищо“?
— Аха.
— И чакаш да те попитат: „Не, наистина, какво има?“, защото искаш да проявят настойчивост. По-скоро искаш той да те открие.
— Аха. Само че мъжете никога не го правят — въздъхна Елайза.
— Е, моят съвършен мъж ще го прави. Той ще ме обели като… като… — поколеба се, търсейки точните думи — като лук.
— Страхотно сравнение!
— Разбираш какво имам предвид.
Марта беше готова за душевен стриптийз. Искаше да бъде опозната. Напоследък бе започнала да вярва, че си струва да я опознае човек и че идеалният мъж за нея ще го знае.
— Добре — въздъхна отново Елайза. Жалко, че сестра й беше такава романтичка. Типична Дева.
Марта, освен това смяташе, че идеалният й мъж ще обича тя да го хване и с ръката си умело да го накара да свърши бързо и върху тялото й. Само че не мислеше, че може да сподели това с някого.
Освен с Джак.
Тя водеше този разговор, застанала в рамката на вратата между кухнята и задната градина. Матю и Мейси хранеха врабчетата — в лондонските паркове рядко имаше по-екзотични птици. Понякога можеш да видиш гълъб, но само ако туристите на Трафалгар Скуеър са били особено неприятни. Слабото зимно слънце танцуваше по усмихнатите им лица. Януари обикновено беше мрачен и сив месец, с некачествени стоки по рафтовете на магазините, а най-интересното нещо, което предлагаше, бе безплатно членство в клуба на жените, контролиращи теглото си. Тази година обаче януари й се струваше прекрасен.
— Ей, вие двамата, влизайте вътре и си измийте ръцете — провикна се Марта. Не се надяваше особено Матю да я послуша или Мейси да я разбере. Почти веднага след това се обърна отново към Елайза и продължи: — Но освен това ще си заслужава да го познава човек. Ще бъде силен. Физически, емоционално и нравствено.
— Не искаш много, нали?
— Да, искам. Знам, че е така. Обаче и давам много.
Елайза си каза, че е много хубаво да чуе как Марта цени себе си, наистина е приятна промяна, допадаха й дори само думите.
Разбира се, самата тя бе обречена на неуспех. Това търсене на съвършения мъж не водеше до никъде. Опита се да насочи сестра си към нещо по-реалистично.
— А не трябва ли да се държи добре с децата и да получава прилична заплата?
— Това е много старомодно — коментира тя. Намигна и след това добави по-сериозно: — Това са критерии за съпруг, а аз не си търся съпруг. Вече съм имала. Търся вълнение, а това определено изисква съвършено различни качества.
— Дали е разумно?
— През целия си живот съм била разумна и виж докъде ме доведе това. Мисля, че имам право на известна безотговорност. Можеш да ми заемеш от твоята.
— Не е честно! В момента се опитам да бъда отговорна. Имам си кутия за джунджурии на бюрото и всяка вечер правя копия на документите си. Подстригах си косата, купих си костюм. Търся си съпруг със сериозни доходи, сериозен гардероб и сериозна работа.
— Значи наистина вярваш, че си проявила отговорност, като напусна Грег?
— Напълно.
— Удивително.
— В момента говорим за теб, а не за мен — нацупи се Елайза.
— Добре. Аз също искам обичайните неща. Хубава външност, хубава усмивка, хубави зъби, тъмна коса, за предпочитане зелени очи, без телесни миризми, без пърхот, да ненавижда футбола (просто не мога да преживея още едно първенство за Световната купа, без да полудея), широки рамене, стегнато дупе, да не е женен, да няма товар от миналото, с чувство за хумор.
Елайза препрочете списъка с критериите й.
— Господи, Марта, а уж аз съм придирчива! Този списък е напълно нереалистичен. Няма такъв мъж. Ти търсиш неженен, невероятен, чувствителен, усмихнат сексбог, който е готов да надене гумените домакински ръкавици. Такъв мъж не съществува.