Майкъл дойде да вземе останалите си дрехи и лични вещи. Всичко мина, както си бе обещала съвсем цивилизовано.
Поне докато не се разплака и не се разкрещя като обезумяла.
— Знаеш ли, Майкъл, най-лошото от всичко е, когато Матю и Мейси ме попитат защо вече не сме семейство, а аз трябва съвсем искрено да им призная, че не знам.
Той я притисна силно към себе си и нищо не каза.
Беше наел някакви бял микробус. Каза, че ще дойде към единайсет и че най-вероятно ще успее да приключи до четири и половина. От позицията си на по-мъдрия и отговорен човек, който бе организирал живота им в продължение на години, Марта знаеше, че това време няма да му стигне да онакова вещите си и да ги изнесе. Той не го знаеше, защото винаги тя бе вършила по-голямата част от подобни дейности, докато се местеха от апартамент в апартамент, а накрая и в къщата. В техния дом. Трудно й бе да устои на градения с години навик, затова му помогна да прибере костюмите, пуловерите, ризите, фланелките, бельото, чорапите и обувките си. Прибра дори тъмносиния му халат за баня. Същият като нейния. Но преди това го изпра, защото нямаше нищо по-хубаво от ароматна, чиста и пухкава хавлия.
Освен може би две аромати, чисти и пухкави хавлии, които висят една до друга на вратата на банята.
Старателно опакова и всички книги, видеокасети и дискове на Майкъл. Даде му дори „Били Елиът“, макар че много обичаше филма, защото всъщност той си беше негов. Матю и Мейси му го бяха „купили“ за Деня на бащата. Празнините по рафтовете с книгите и компактдисковете й напомниха за празнините, които оставя след себе си феята на зъбчетата в устата на седемгодишно дете. Разделиха си мебелите, съдовете и спалното бельо. Той взе боята за обувки, тигана с незалепващо дъно и велосипеда за планинско каране. Навсякъде останаха празнини, физически, емоционални, исторически и нравствени. Разделиха живота си. Разделяха се.
— Как мина, малка мис Е? — попита я Джак, когато й позвъни по-късно същия следобед.
— Добре — отвърна. Никога не бе лъгала Джак и не искаше да започва сега, ако ще и с благородна лъжа, затова додаде: — Предвид обстоятелствата.
— Сигурно е било много неприятно.
— Да. — Огледа дома си. Изглеждаше ограбен, непълен. Не приличаше на дом. — Непрекъснато търся разни неща, преди да си дам сметка, че вече не са тук, че са изчезнали заедно с Майкъл.
— Какви неща?
— Пластмасовите кутии.
— Моля?
Марш долови учудването му. Зарадва се, че не е в стаята при нея, защото щеше да види, че плаче, и сигурно щеше да му се стори странно човек да плаче за някакви пластмасови кутии.
— Пластмасовите кутии — повтори тя в телефонната слушалка.
— Какви кутии?
— Ами с най-различна големина и плътно прилепващи капаци. Държа храната на децата в тях. Днес следобед разчиствах след закуска и понечих да прибера шунката в такава кутия, обаче установих, че вече нямам пластмасови кутии.
— И какво направи? — попита Джак, престорено притеснен. Марта се замисли върху разговора, който водеха, и на устните й се прокрадна усмивка.
— Увих шунката във фолио. — Вече имаше опасност да се разсмее.
— Много съобразително, миличка. Добре, че си се сетила — похвали я Джак и попита: — Искаш ли да се отбия?
Джак пристигна в дома на Марта половин час след тона. Донесе вечеря, усмивката и сексапила си. Тя му отвори вратата и той изобщо не си губи времето с празни приказки. Не можеше да каже нищо, за да я утеши. Вместо това обхвана лицето и с ръце и я целуна. Наистина я целуна. Ръцете му обгърнаха цялата й глава. Уплаши се, че може да се изгуби в тях. Отвори очи и видя, че той не е затворил своите, гледаше я така, сякаш тя бе от огромно значение. Жизненоважна. Захапа ухото й, при което по гърба й се развихри електрическа буря, премина през задника й, отдолу и после вътре в нея. Той отдръпна ръка от брадичката й и я постави върху гръдта й, а след това силно, но нежно потърка зърното между палеца и показалеца си.
Устните му не се откъсваха от нея, докато я възбуждаше, след това я обсипа с множество леки и приятно болезнени ухапвания. Без да я съблича и без да й позволи да помръдне, я доведе до оргазъм. Марта дишаше тежко, сърцето й биеше учестено, гръдта й порозовя, бельото й беше мокро. Свърши веднъж, след това втори и трети път. Това й помогна. Съзнанието й беше преизпълнено с миризмата на секс и с усещането за пулсиращата в гениталиите й кръв, а това й помогна да забрави за изгубените пластмасови кутии, за изгубения съпруг и за изгубеното си семейство. Той свали джинсите и блузата й. Тя се движеше бързо и безсрамно, разсъблече го, след това захвърли и дантелените си бикини. Стояха голи в кухнята и в прегръдките си и се целуваха, след това продължиха да се целунат.