— Доктор Франс, геологът, счита, че е успял да идентифицира мястото, където е направена снимката на Тим. Става дума за изолирана, но не много отдалечена долина между възвишенията в Дербишър. Според доктор Хил съществува сериозна възможност Тим да е бил убит на това място, и тялото му също да е скрито там. Нали сега ви е ясно, че не ви изпращам на разходка сред природата. Възможно е да се окаже, че това е най-значителното развитие и в двата случая дотук. Заминавате с пълен състав специалисти по оглед на местопрестъпления, и трябва да разглеждате мястото именно като местопрестъпление. Необходимо е там да присъстват следователи с вашия чин и опит, за да не рискуваме да пропуснем нещо, което би ни подсказало какво се е случило с Тим и кой е виновникът за това.
— Колегите от местната полиция наясно ли са, че ще работим в техния район? — попита Кевин.
— Да, разговарях с тях. При Стейси са данните на двама от следователите, с които трябва да се свържете, ако откриете нещо — тя стана. — Разбирам разочарованието ви, че няма да участвате в операцията тази вечер, но избрах вас двамата именно защото съм уверена в способностите ви и знам, че ако нещо може да бъде открито в Суиндейл, вие ще го откриете. Затова си починете добре тази нощ, а утре докажете, че увереността ми е основателна.
Двамата излязоха мълчаливо един след друг, а Карол ги изпрати унило с поглед.
„Губиш контрол“, каза си тя, опитвайки се да не се поддава на паниката. „Губиш контрол и те знаят на какво се дължи това“.
Правилата се промениха. Този път всичко ще бъде различно, защото Гласът каза така. Той не създава правилата — само ги спазва. И ако те са се променили, за това сигурно си има причина. Това, че не знае каква е тази причина, не го смущава. Съзнава, че дори да я знаеше, надали би я разбрал. Но Гласът разбира — затова той е убеден, че макар нещата този път да са различни, всичко ще бъде наред.
Именно защото ще бъде различно, защото той трябва да запамети нови неща, този път Гласът му дава по-дълъг срок за подготовка. Той трябва да научи нов сценарий, да е сигурен, че няма да забрави нищо от новите инструкции. Получи дори ново яке, за да изглежда по-различно.
Има смътното чувство, че тези промени говорят за наличието на опасност. Ще му се наложи да поема по-големи рискове — нещо, което би го уплашило, ако не беше Гласът, който му вдъхва увереност. Затова тази вечер той ще си остане у дома, за да се подготви, така че да знае точно какво трябва да прави, без да трябва да се замисля. Запалил си е един джойнт — качествена стока, която пазеше за специални случаи.
Думите постепенно нахлуват в съзнанието му, пораждат усещане за топлота и сигурност, и той знае, че е имал основание да запали джойнта. Трудно би могъл да подбере случай, по-специален от сегашния.
Тони седеше в кръга от светлина, хвърлян от настолната му лампа в кабинета си в „Брадфийлд Мур“. Както повечето вещи тук, лампата не е била кой знае колко качествена и като нова, а сега това време отдавна бе минало. Единствените две позиции, в които можеше да се фиксира, бяха или прекалено високо, или прекалено ниско, за да бъде удобна за работа. Но тъкмо сега Тони не обръщаше никакво внимание на заобикалящата го среда.
Убиецът продължаваше да му убягва. Оставаше си само един безтелесен глас, който Тони не можеше да долови, но явно бе способен да дърпа конците. И сега Тони продължаваше да няма по-ясна представа от личността на убиеца, отколкото имаше сутринта след убийството на Санди Фостър, когато бе разговарял с Карол за насилието, убийството и стремежа към надмощие.
Бе се опитал да поговори отново с Дерек Тайлър, но Тайлър бе отказал да напусне собствената си стая. Когато Тони отиде при него, Тайлър се сви на кълбо в леглото си и се обърна с лице към стената. Поведението му беше недвусмислено. Затова Тони се върна в кабинета си и се зае да чете отново досието по случая, което Карол най-сетне му бе пратила. Тя беше права. Не можеше да има и най-малко съмнение в компетентността на съдебномедицинската експертиза и последвалата присъда. Освен ако се предположеше, че Тайлър има близнак с абсолютно същите ДНК-показатели. Но нямаше никакви данни Тайлър да има някакви роднини, да не говорим пък за близнаци.
— Какво те привлича в това? — каза той, облегна се назад и впери очи в тавана. — Какво привлекателно има в това да повториш чуждо престъпление?
Почти бе готов да се усъмни в това, което досега бе приемал за едно от малкото сигурни неща в професията му: че няма двама души с абсолютно еднакви реакции на определени стимули, когато става дума за убийство по сексуални подбуди. Ами ако тъкмо този случай се окажеше изключението, което потвърждава правилото?