— О, дявол да го вземе — изръмжа Тони, стана и отиде да вземе палтото си. Време беше да сложи край на мъчителните самосъзерцания. Може би още не беше късно да се намеси, за да не допусне нещо наистина много лошо да сполети Пола Макинтайър.
Карол проследи с поглед хората, които се изнизваха един по един от залата, където бе проведен брифинга. Гласовете им се преплитаха в приглушено бръмчене. Беше успяла да събере трийсет и няколко мъже и жени, които трябваше да осигуряват безопасността на Пола по време на пребиваването й в света на убиеца. Повечето от тях щяха да обикалят улиците в цивилни дрехи, опитвайки се да се смесят с обичайната тълпа, изпълваща Темпъл Фийлдс. Някои щяха да седят в коли, паркирани в непосредствена близост до главната улица на квартала — те нямаше да наблюдават директно Пола, но щяха да бъдат в постоянна връзка с микробуса, осъществяващ наблюдението. Други пък щяха да заемат стратегически позиции на изходните пунктове от плетеницата тесни странични улички, за да отрежат всякакви възможности за бягство на престъпника. Самата Карол щеше да бъде в микробуса заедно с Дон Мерик, Стейси Чен, Джен Шийлдс и двама специалисти, които щяха да контролират апаратурата. Всички те щяха да следят мониторите, които предаваха заснетото от камерите за наблюдение, да се вслушват във всеки звук, идващ от микрофона, прикрепен под дрехите на Пола.
Карол се опитваше да повярва в успешния изход на операцията. Вярваше, че е осигурила максимално възможното покритие — присъствието на повече цивилни полицаи в квартала щеше да се набива на очи. Тя знаеше, че убийците нерядко са така чувствителни по отношение на територията, която познават добре и избират за сцена на престъпленията си, че веднага долавят всяко смущение в обичайната атмосфера. Това бе едно от нещата, които беше научила от Тони през годините. Тъкмо днес следобед способностите му биха били от полза. Не че тя се съмняваше в умението си да организира такава важна операция — по-скоро би предпочела да чуе още едно компетентно мнение за плановете си. Имаше нужда от Тони, защото той можеше да гледа с очите на преследвания, а не на преследвача. Пола щеше да бъде плячката; Карол не искаше тя да се превърне в жертвен агнец, но не искаше и вълкът да подуши опасност и да се подплаши.
Каза си, че Тони се държи странно. Като се има предвид колко загрижен беше за нея от момента, в който тя дойде отново на работа в Брадфийлд, тя бе очаквала, че тъкмо тази вечер няма да се отдели от нея. Трудно бе да не интерпретира поведението му като своеобразен укор.
Всички вече бяха излезли. Карол хвърли последен поглед на таблата, изпълнени с описания на оперативната стратегия. Време беше да отиде при Пола, за да й вдъхне увереност.
Тя откри младата следователка и Джен Шийлдс в кабинета си. Пола беше нагиздена, оборудвана и в пълна бойна готовност. Изглеждаше странно трогателна в евтините, лъскави дрехи, кожата на голите й крака вече беше настръхнала от студ. Носеше обувки с високи токове, остри като игли, които Джен беше открила на някаква пазарска сергия. Лицето й, скрито под тежкия грим на проститутка, приличаше на маска — очите й бяха плътно очертани с очна линия, от аленото червило устните й приличаха на отворена рана. Непринудеността й можеше да се сравнява с тази на бяла мишка в гнездо на усойници.
Карол я огледа от горе до долу.
— Знам, че сигурно се чувстваш ужасно, но поне видът ти е убедителен. Е, най-малкото от разстояние. Ако те загледа човек по-подробно, забелязва, че изглеждаш прекалено здрава и добре поддържана.
— Благодаря, шефе — отвърна иронично Пола.
Карол постави ръка на рамото й и усети под пръстите си твърдия пластмасов кабел.
— През цялото време ще бъдем съвсем наблизо. Няма да те изпускаме от поглед. По улиците е пълно с цивилни полицаи — и пеши, и в коли. Свързаха ли вече предавателя?
Пола кимна, обърна се и повдигна якето си на гърба. Лъскавата сребриста блуза оголваше кръста й, но якето стигаше до горната част на бедрата й, прикривайки кабела на микрофона, промушен в деколтето й, под сутиена, а после по гърба, до предавателя, прикачен на колана на полата й. Не бяха залепили кабела за кожата й — беше отпуснат свободно, за да няма опасност да се извади, ако тя се приведе или приклекне, както правят проститутките, когато разговарят с клиенти в спрели край тях коли.
— Когато стои и върви, не се забелязва нищо — намеси се Джен. — Проверихме.
— Чудесно — каза Карол. — Ами слушалка?
Пола поклати глава.