Делнична вечер в Темпъл Фийлдс. Студеният нощен въздух лютеше от обичайните градски замърсявания и дразнеше гърлото. Преди две поколения основната част от смога щеше да се дължи на въглищния дим от хиляди камини и печки. Сега парниковият ефект се дължеше основно на изгорелите газове от автомобилно гориво и изпаренията, бълвани от стотиците ресторанти и закусвални в града — от най-изисканите заведения до тези, които не предлагаха нищо повече от хамбургери. Ярките неонови надписи изглеждаха размазани, погледнати през обективите на камерите за наблюдение. Четирите камери, свързани с мониторите в микробуса, бяха насочени от различни ъгли и разстояния към Пола. Мониторите я показваха на фона на оживената улица, на която можеха да бъдат задоволени най-разнообразни апетити. Мини-маркетът на ъгъла беше пълен с купувачи, хора влизаха и излизаха от кръчмите, кафенетата и ресторантите. Секс-услуги от всякакъв вид се предлагаха от представители на двата пола, които се шляеха безцелно наоколо. Не личеше да ги измъчва някакво нетърпение да привлекат клиенти, а може би то бе притъпено от алкохола и дрогата. Коли се движеха бавно по улиците, някои от шофьорите търсеха място за паркиране, други — секс. Това, което тези шофьори не знаеха, бе че номерата на колите им се заснемат от други камери, разположени стратегически на улиците, по които се влизаше в квартала. Ако убиецът не се издадеше, всеки един от собствениците на тези коли трябваше да бъде посетен в рамките на досадно и отнемащо време проучване, предполагащо, че всеки има какво да крие, освен ако не е в състояние да докаже обратното. Не беше изключено и някои бракове да се разпаднат в резултат на тазвечерната операция.
Това не вълнуваше особено Карол Джордан. Тя знаеше отлично, че поемането на рискове има своя цена и не изпитваше кой знае какво съчувствие към тези, които бяха склонни да рискуват, за да си осигурят платена наслада. Взираше се в екрана, наблюдавайки неотклонно Пола. Младата следователка си беше избрала един ъгъл на малък площад с кръгово движение. Ориентираше се бързо, следейки поведението и маниерите на другите жени на улицата и сега държанието й по нищо не се различаваше от това на останалите. Няколко крачки в едната посока, полюляване на бедрата, предизвикателен поглед към преминаващите коли, после обратно.
Когато се появи на улицата, веднага влезе в конфликт с някаква проститутка, която явно считаше мястото за своя територия. Най-лесно би се отървала, показвайки на жената картата си, но така можеше да предизвика провал на операцията. Затова Пола успя да сключи сделка. Другата жена си тръгна, след като прибра банкнота от двайсет паунда. Не беше кой знае каква сума, но Пола бе добавила достатъчно заплаха в думите си, за да я принуди да се премести по-надолу по улицата, без да възразява повече. Карол беше впечатлена. Ако се вземеше предвид колко притеснена бе Пола по-рано днес, изпълнението й беше направо брилянтно.
— Справи се отлично — отбеляза Джен. — Ето още една полза от това, че прочистихме улиците от сводници. Само преди няколко години, ако опиташе да изпълни такъв номер, след минути щеше да отнесе нож в гърлото. Но жените не реагират така.
— Не защитават ли взаимно интересите си? — осведоми се Стейси, вдигайки поглед от екрана на компютъра, на който проверяваше номерата на регистрираните от камерите коли в националната база данни на полицията.
— Донякъде да. Но не може да се каже, че са сформирали профсъюз — отвърна саркастично Джен.
Тази вечер проститутките като че ли нямаха кой знае колко работа. Но все още беше рано. Джен твърдеше, че след десет часа наставало по-голямо оживление, което достигало своя връх между полунощ и един сутринта. Въпреки това Карол вече беше решила да обяви край на операцията в полунощ. Убиецът бе подмамил всички свои жертви, независимо от това дали се брояха само последните две или и шестте, в периода между шест и десет вечерта. Очевидно не проявяваше склонност към нощната работа.
До осем и половина около Пола не се бе случило нищо, заслужаващо внимание. Екипът в микробуса регистрира десетина-дванайсет договаряния между клиенти и проститутки, но нито една от жените нямаше и далечна прилика с типа, предпочитан от убиеца, затова нямаше причина да се намесват.
Внезапно Джен посочи към един от мониторите.
— Виж ти, виж ти — отбеляза тя. — Обърнете внимание кой се появява на сцената.
По улицата, в посока към Пола, с приведена глава, вдигнал яката на палтото си, вървеше Тони Хил. Трудно биха могли да се припознаят. Карол се приведе към монитора, наблюдавайки внимателно как той мина покрай Пола, без дори да я погледне. После хлътна в първата кръчма, която се изпречи на пътя му. Какво, по дяволите, беше намислил? Нещо тласкаше Карол да скочи от микробуса и да тръгне след него. Но по-разумната част от съзнанието й подсказваше да си седи на мястото. Ако нещо се объркаше, мястото й бе тук, в позиция, от която можеше да води играта. Не беше нейна работа да хукне по улиците, за да изисква от Тони обяснение каква игра играе. Освен това правилата забраняваха влизане и излизане от микробуса, за да не се привлича вниманието на минувачите.