Обстоятелствата взеха решението вместо нея. Някаква бавно движеща се кола се закова на място точно пред Пола.
— Имаме клиент! — възкликна Мерик. Напрежението в микробуса нарасна осезателно.
Пола се приведе към отворения прозорец, за да разговаря с шофьора. Лицето й не се виждаше, но камерата, разположена зад нея, я показваше съвсем ясно, а предавателят даваше въпреки пукането съвсем разбираема представа за разговора.
— Работиш ли? — попита мъжът в колата.
— Какво ти се е приискало? — въпреки недобрата връзка грубият тон на Пола се долавяше съвсем ясно.
— Приискало ми се е отзад — беше отговорът.
— За такива работи вземам повече, отколкото можеш да платиш. Я се разкарай, перверзен тип — изръмжа Пола.
— Тъпа курва — изсъска в отговор мъжът зад волана и потегли нататък по улицата.
Пола направи крачка назад от бордюра и измърмори тихо:
— Явно цената му се видя висока.
— Браво, Пола. Дръж се — каза тихо Карол. Всички си отдъхнаха и насядаха отново по местата си.
— Той седи до прозореца — каза внезапно Джен.
— Кой?
Карол продължаваше да прехвърля наум разговора на Пола с човека в колата.
— Доктор Хил — Джен посочи единия монитор. На него можеше да се различи лице, което би могло да принадлежи и на Тони Хил. — Току-що седна. Взел си е нещо за пиене — вижте. Избрал е място, от което да може да наблюдава какво става на улицата.
— Стига да стои там и да не се намесва… — измърмори Карол.
Изминаха още петнайсет минути без никакви събития. После Мерик изведнъж каза:
— Вижте този тип. Трети път минава покрай нея.
Той посочи с химикалката си един оплешивяващ мъж на средна възраст, набит, но леко изгърбен.
— Оглежда Пола. Вижте.
Оказа се прав. Мъжът забави крачка, когато минаваше край Пола, и започна да върти глава, оглеждайки я от глава до пети. Продължи, пресече улицата, стигна до ъгъла и се върна. Тръгна целенасочено обратно към Пола, а после, малко преди да се изравни с нея, отново пресече забързано.
— Хайдеее — отбеляза Джен, когато той стъпи на тротоара точно пред Пола, принуждавайки я да направи крачка назад.
— Какво ще кажеш да свършим с теб една работа — гласът на мъжа отекваше като ниско ръмжене в слушалките.
— Какъв ти е проблемът? — Пола се опитваше да не отстъпва, но той постепенно я изтласкваше назад.
— Да ми направиш една свирка — той изтикваше Пола към пролуката между две сгради, откъдето се минаваше към задните дворове.
— Екип А, готови за действие — извика Карол. Незабавно четирима от привидно безцелно скитащите се минувачи се насочиха към мястото, където стоеше Пола.
Междувременно Пола и мъжът бяха хлътнали в пролуката между сградите. Не можеше да се види какво точно става там, но в микробуса се чу глух удар, а после възмутения глас на Пола:
— Я по-полека, боклук такъв.
— Затваряй си мръсната уста — изръмжа мъжът.
— Екип А, пълна готовност — подвикна Карол. Четиримата бяха застанали точно до пролуката. Чу се шум от движение, после вик от болка и накрая гласът на Пола:
— Това е полицейска карта, отрепко.
— Какво по…
— Аз съм ченге — Карол чуваше ясно тежкото и забързано дишане на Пола. — А сега се разкарай, преди да реша да те арестувам за опит за насилие!
Карол се разсмя на глас.
— Екип А, свободно.
Мъжът изхвърча обратно на улицата, затича се тромаво и едва не се препъна, обръщайки се да види дали не го преследват. По лицето му беше изписана паника. Зад него се появи и Пола, оправяйки полата си.
— Бива си я — отбеляза Джен.
Карол избърса потта, която бе избила над горната й устна.
— Бива я дори много. Да се надяваме, че и убиецът ще е на същото мнение.