Тони тъкмо поднасяше чашата към устните си, когато някой постави ръка на рамото му. Той трепна, поля ризата си с бира и възкликна неволно:
— Майната му! — после се отдръпна назад и започна безсмислено да търка разширяващото се петно. Накрая вдигна очи и попита:
— Ти пък откъде се взе?
Карол посочи с глава някъде зад бара.
— Минах пред задната врата.
После постави две бутилки „Стела Артоа“ на масата.
— Изкара ми акъла — оплака се Тони, взе едната бутилка и доля бира в почти празната си чаша.
— Това ми е работата, да изкарвам акъла на хората, нали съм ченге — Карол се разположи край масата и отпи дълбока глътка от бирата си. — Както вероятно си забелязал, току-що приключихме за тази вечер. Помолих шофьора на микробуса да ме почака на ъгъла.
— Очевидно. Тъкмо си допивах бирата и смятах да тръгвам, за да не изпусна последния автобус.
Карол се ухили.
— Твоят сложен начин на мислене няма да престане да ме озадачава. Какво ти пречи да вземеш такси?
— В нощните автобуси се наблюдават по-интересни откачалки. А пък аз напълно се вписвам в картината.
Карол нямаше намерение да възразява.
— А защо всъщност си тук? Доколкото разбрах, ти си изми ръцете от по-нататъшна отговорност за операцията.
Той поклати глава.
— Никога не съм казвал подобно нещо. Казах само, че според мен няма с какво да бъда от полза — изгледа я внимателно и допълни: — Но сега вече има.
Карол повдигна въпросително вежди.
— Операцията няма да има ефект, Карол — заяви спокойно Тони.
Тя би се раздразнила, ако чуеше това от който и да било друг. Но го познаваше достатъчно добре, за да се вслуша сериозно в думите му.
— Какъв е проблемът? Не мислиш ли, че постановката на Брандън ще го накара да излезе на открито?
Тони направи гримаса.
— Предизвикателството е добре замислено. Проблемът е в примамката.
— Смяташ, че Пола не прилича на проститутка, така ли? Според мен Джен се е справила добре с облеклото й. Или все пак се съмняваш, че тя отговаря на неговия тип?
Той поклати глава.
— Тя прилича на проститутка и е негов тип. Проблемът не е в това. Пола е идеална за целта. Само че това, което я карате да прави, обърква нещата. Карол, този човек познава Темпъл Фийлдс. Това е неговият район на действие. Както казах и преди, според мен той работи някъде тук. Което ще рече, че познава не само улиците, но и жените, които работят по тях. Така че, ако е видял тази вечер Пола, е наясно, че тя е ново парче. А какво правеше тя тази вечер?
Карол се позамисли.
— Държеше се като проститутка.
Тони постави тежко чашата си на масата.
— Не. Не се държеше така. Карол, тя не тръгна с нито един клиент. Ако беше истинска проститутка, това за нея би бил абсолютен провал. Следователно, ако нашият човек я е следил, би си помислил едно от двете — или че само играе ролята на уличница, което би означавало, че играта е разкрита, или че е нова и затова пробира. В този случай обаче надали ще се престраши да си опита късмета с нея.
Карол притвори очи за миг. Толкова много бе научила от Тони за необходимостта да се научиш да мислиш като престъпника — а защо не се бе досетила за това? Защото бе прекалено заета да следи собствените си реакции. Основното, което я интересуваше, бе пълната безопасност на Пола — а не достатъчната привлекателност на заложения капан.
— И какво да правя сега?
— Утре вечер продължавате операцията с Пола, само че трябва да пуснете и някакви фалшиви клиенти по улиците. Да го накараме да си помисли, че тя започва да привиква и се е отказала от придирчивостта. Да се убеди, че тя работи, а не стърчи само там като сиренцето в капана — той се усмихна. — Това беше всичко, което исках да ти кажа. А сега ще ме закараш ли до вкъщи, или да хващам последния автобус?
Дъждът валеше с потискащо упорство от сивото като боен кораб небе, измивайки всякакъв цвят от пейзажа на Дербишър. Малката колона автомобили напусна Брадфийлд, движейки се обратно на потока нахлуващи в града автомобили точно в най-натоварения час на сутринта. Озоваха се на паркинга край запустялата гара при Милърс Дейл малко след девет часа. Влагата се стичаше като сълзи по кафеникавия едрозърнест пясъчник, от който бяха иззидани стените на гарата. Карол се обърна към Джонатан Франс, който седеше с пребледняло лице до нея на задната седалка.
— Добре ли си? — попита тя.