— Не мога да си представя, че е възможно да съществуват две идентични строматактитни формации с такива идентични образувания — заключи той.
Карол помоли фотографа да направи необходимите снимки, а после повика един от униформените полицаи, които беше взела със себе си за претърсването.
— Брайънт, моля ви да откарате доктор Франс обратно в Брадфийлд. А после се върнете за мен. Ще се срещнем в един часа на паркинга до гарата — тя се обърна към Джонатан и продължи: — Ще те държа в течение — после постави ръка на рамото му. — Не се занимавай с мрачни мисли.
Той се усмихна, сякаш се извиняваше.
— Ще се опитам.
Карол се обърна и започна да наблюдава как Кевин изпълняваше задачата си.
— Така — поде той, обръщайки се към чакащите полицаи.
— Тръгваме оттук и се разпределяме така, че да сме на три метра разстояние един от друг. Всеки признак за разравяне на почвата, изкоренени растения… знаете какво търсим. Да започваме.
Карол остана по-назад, опитвайки се да намери подслон от дъжда под наклонената скала на няколко ярда от мястото, където е била направена снимката. Полицаите се движеха бавно напред, възпирани от избуялите къпини, които се преплитаха навсякъде в гъстия шубрак. Докато чакаше, тя извади мобилния си телефон, за да проведе необходимите разговори във връзка с измененията в операцията, предвидени за довечера. Тъкмо бе привършила разговора си с Пола, когато отдясно на веригата полицаи се разнесе вик.
— Ето тук! — викаше един от тях.
Всички застинаха по местата си. Двама от специалистите, които вървяха по-назад, забързаха към полицая, размотавайки зад себе си жълтата лента, като очертаваха по този начин нова тясна пътека. Стигнаха до него след няколко минути. Изминаха още една-две мъчителни минути, докато те оглеждаха това, което го бе накарало да ги повика. Накрая единият се обърна към Карол и вдигна свит юмрук с палеца нагоре.
Тя стигна до мястото почти едновременно с Кевин. Двамата приклекнаха, за да видят по-добре това, което им сочеха. Под къпинака бяха натрупани сухи клонки в напразен опит да се прикрие купчината пръст, която несъмнено прикриваше плитък гроб. От едната страна пръстта беше разровена, вероятно от лисица или язовец. На пръв поглед човек можеше да реши, че някой е разпилял шепа къси сиво-бели съчки из пръстта. Но Карол не можеше да се заблуди. Знаеше много добре как изглеждат разпилените кости от пръстите на човешка ръка.
Тя се изправи с наведена глава. Дъждът се стичаше на струи по лицето й. По всичко личеше, че най-сетне са успели да открият Тим Голдинг. Или Гай Льофевр.
Или и двамата.
Беше полунощ. Карол потърка очи, уморени от постоянното взиране в мониторите и въздъхна. Бяха направили всичко, което бе предложил Тони. Но не бяха регистрирали никакво развитие — тъпчеха на същото място, на което си бяха още в началото, когато Брандън предложи да се проведе тази операция. Карол се питаше още колко дълго той ще е склонен да одобрява такъв разход на средства и ангажирането на толкова служители в такава трудоемка дейност. Сега, след откритието, което направиха в долината, двете разследвания на особено тежки престъпления се развиваха паралелно. Ако пресата подушеше колко криминалисти са ангажирани в преследването на убиеца на проститутки, щеше да се надигне вой. Веднага щяха да завалят истерични настоявания да се прехвърлят повече служители към преследването на убиеца — педофил, всички щяха да настояват, че спасяването на деца е по-важно от спасяването на проститутки. А в момента беше логично да се отдели по-голямо внимание на убийствата в Темпъл Фийлдс, защото очевидно убиецът беше активен в момента, докато педофилът като че ли засега бе преустановил посегателствата си. Но когато пресата се заемеше да коментира някое разследване, първата жертва обикновено беше логиката. Така че сега имаха нужда от бърз резултат — и за да укрепят увереността в собствената си работа, и за да могат при случай да демонстрират, че са мобилизирали максималния брой служители в търсенето на убиеца на Тим Голдинг. Ако не успееха да постигнат тези цели, именно Карол щеше да бъде белязана със знака на провала в очите на колегите и подчинените си. Предполагаемо елитният й екип определено нямаше нужда от такова начало на дейността си — макар Карол да подозираше, че немалко хора тайно ще ликуват, ако тя не успее.
Включи радиостанцията на режим „предаване“ и каза в микрофона: