— До всички екипи — прекратяваме за днес. „Танго Чарли“ двайсет и три, приберете следовател Макинтайър. Събираме се на брифинг утре в четири следобед.
От кафенето, край което бе паркиран микробусът, излезе един мъж, качи се на шофьорското място и подкара колата обратно. Отзад в микробуса никой не говореше. Всички бяха прекалено уморени и обезкуражени. Когато пристигнаха в участъка, останалите слязоха, но Карол и Мерик продължаваха да седят, отпуснати тежко на седалките.
Мерик я погледна.
— Тази работа е обречена на неуспех, нали?
Карол сви рамене.
— Поне спря да вали. Какво друго бихме могли да опитаме?
— Струва ми се по-подходящо да съсредоточим усилията си в преследването на убиеца на Тим. Ясно е, че ако не го намерим, той ще убие отново. А аз не искам кръвта на още едно дете да ми тежи на съвестта.
— Човекът, който е убил Санди Фостър и Джеки Майал, също ще убие отново, Дон. А при него периодът между отделните убийства е много по-кратък. Тези жени заслужават нашата защита не по-малко, отколкото я заслужават децата. Нямаме правото да създаваме йерархия на жертвите и да преценяваме кой от тях е по-заслужил възмездие — остави тази работа на журналистите. Ние сме длъжни да се отнасяме еднакво към всички, и съсредоточаваме усилията си там, където шансовете да получим резултат са най-високи.
Изражението на Мерик говореше, че не е съгласен с позициите на Карол.
— Това нещо не може да продължава до безкрайност — настоя той.
— Ако Тони е прав, не се и налага да продължава кой знае колко. Щом нашият човек привикне към присъствието на Пола, ще захапе въдицата — Карол далеч не изпитваше такава увереност, каквато излъчваха думите й.
Мерик изду устни.
— А дотогава Пола ще продължава да се излага на опасност?
Карол взе сакото си и стана.
— Решението е нейно. Ако не иска да рискува повече, трябва само да го каже.
— Но тя няма да го каже, нали ви е ясно? — попита предизвикателно Мерик. — Тя е амбициозна, иска да се представи добре. Иска вие да имате добро мнение за нея. За нея отказването би било равносилно на бягство.
— Ти като че ли направо четеш мислите й — каза Карол. — Споделяла ли е с теб, че иска да се откаже?
Мерик видимо се смути.
— Не, никога не е казвала такова нещо. Но аз и сам мога да преценя.
Карол въздъхна. Понякога не успяваше да преодолее чувството, че Мерик е стигнал прекалено високо в служебната йерархия. Беше чудесен като сержант, но като инспектор като че ли не се справяше.
— Нищо чудно да не грешиш, Дон. Но ние нямаме правото да отнемем тази възможност на Пола. Помолихме я да свърши това — никой не й е заповядвал нищо, и докато самата тя не заяви, че повече не издържа, не би било редно ние да подкопаваме куража й, като се опитваме да предположим какво точно мисли. Затова тя ще продължава, освен ако не считаш, че с действията си създава опасност за себе си или за някой друг.
Изражението на Мерик се помрачи.
— Щом така мислите…
— Така мисля, Дон. А сега отивам да спя. Денят беше тежък, а утре рано сутринта трябва да дам инструкции на хората, които се занимават с убийството на Тим Голдинг.
Още щом произнесе последните думи, Карол се наруга на ум за несъобразителността си.
— Точно за това исках да говоря с вас — каза Мерик. — Искам да ме прехвърлите към това разследване.
Карол поклати глава.
— Не, Дон. Имам нужда от теб при работата по този случай. Необходим е един инспектор, който да ръководи хората, занимаващи се с анализ на показанията и другите, които вършат полевата работа. Един човек трябва да държи всичко под контрол.
— Намерете някой друг — възрази нетърпеливо Мерик. — Тим Голдинг беше мой случай. Работил съм и по изчезването на Гай Льофевр. Няма човек, който да е вложил повече в търсенето на тези деца от мен. Не спях, скъсвах си задника от работа, познавам и двата случая на пръсти, познавам семействата на децата и те ме познават. Всеки друг би започнал отначало — и би поел случая с пълно безразличие.
Карол прецени има ли смисъл да действа дипломатично и се отказа — беше прекалено уморена, за да го усуква, пък и такъв подход надали би имал ефект върху Мерик.
— Тъкмо това е една от основните причини, поради която няма да те прехвърля в другата следствена група. Разработваме нова схема и ми трябва човек, който няма да поеме случая, обременен с предубежденията, натрупани отпреди.