Тежкото детство бе също почти задължителен елемент от сформирането на такава личност. Разбира се, човек можеше да има в живота си всички необходими предпоставки, без задължително да мине на страната на мрака. Тони знаеше това отлично — ако някой се заемеше да анализира собственото му минало, би открил доста елементи, които биха принудили друг човек да направи първите стъпки по мъчителния път към психопатията. За него обаче те се превърнаха в основа, на която разви способността си да съпреживява усещанията на тези, които бяха избрали този път. Никога не успя да прецени къде точно се бе разклонил пътят, но той бе тръгнал по едното разклонение, за да се превърне в ловец. И точно както серийният убиец развива точен инстинкт по отношение на жертвите си, така и Тони разполагаше сякаш с шесто чувство, което му помагаше да се добере до плячката. Независимо от това, че определяше публично подхода си като научен, той съзнаваше, че черпи решаващите прозрения от своята интуиция. Беше привикнал умело да прикрива този аспект от своята работа; Карол бе вероятно единственият човек, който го разбираше и приемаше.
Какво бе следователно това, което можеше сега да твърди уверено за човека, отвлякъл Гай Льофевр и Тим Голдинг? Пол, възраст. Вероятно самотник, вероятно с повърхностно развити способности за социални контакти, но неспособен да установи по-задълбочен личен контакт. Очевидно бе запознат с живота извън града; било му е познато едно доста изолирано място, което е подбрал, за да извърши там убийствата, познавал е добре и цялата местност наоколо — достатъчно, за да не се притеснява, че оставя колата си на общински паркинг и че трябва да измине заедно с момчето цяла миля, докато стигне до крайната цел на пътуването. Сигурно е бил наясно, че по това време на деня там рядко се срещат хора. От друга страна, градската среда явно също не му беше чужда, след като е съумял да отвлече Тим от улицата посред бял ден.
Когато стигна до този етап в разсъжденията си, мислите му се препънаха, сякаш срещнали препятствие. Предположението беше едно, а фактите — съвсем друго. Свидетели на отвличането нямаше. На криминалистите им беше трудно да повярват, че е възможно такова нещо да стане, без някой да забележи нещо, въпреки че в това отношение съществуваха прецеденти. Робърт Блек, отвличал и убивал деца, бе успял да отвлече поне две от жертвите си от улицата, без да бъде забелязан от когото и да било. Но ако все пак в този случай не бе станало така?
Тони започна отново да прехвърля наличните данни. Гай беше отишъл в гората, за да търси птичи гнезда. Оттогава никой не беше го виждал, макар неговата карта на местата, където можели да бъдат намерени гнезда, да била открита близо до канала. Тим казал на приятелите си, че отива до насипа край железопътната линия, за да гледа товарните влакове. Жените, които стояли тогава на автобусната спирка, твърдели, че сякаш мернали жълтата блуза от футболен екип между дърветата. Ами ако убиецът не е обикалял улиците в някакво превозно средство? Ако е чакал на насипа или в гората, готов да разкаже някаква история, с която да увлече едно малко момче и да го накара да тръгне доброволно с него? Нещо за някакво много рядко гнездо или някакъв интересен детайл от стари влакове? За отбелязване беше, че в близост и с двете места имаше удобен транспорт до възвишенията в Дербишър, които се намираха само на десетина мили от Суиндейл, но убиецът не би могъл да се възползва от тези връзки. Каналът водеше до една временна станция, а от нея имаше директна железопътна връзка с долините. Железопътната линия, която тръгваше от гарата, където бе изчезнал Гай, водеше до една каменоломна в покрайнините на Пийк Дистрикт.
Развълнуван от новата идея, Тони скочи от леглото, взе халата си и забърза към кабинета. Искаше да запише това, което му бе хрумнало, да изясни мислите си, за да предложи резултата на Карол преди сутрешния брифинг, който тя трябваше да води. Можеха да обсъдят нещата, докато си пият кафето, преди тя да тръгне на работа.