Докато чакаше компютъра да зареди, той изтича долу и си свари кафе. Върна се горе с чашата в ръка и отиде до прозореца, за да погледа небето, докато търсеше думи, в които да облече мислите си.
Но не небето привлече като магнит погледа му — а моторът на Джонатан Франс, единственият непознат елемент в уличния пейзаж, към който Тони вече бе привикнал. Моторът беше паркиран между колата на Карол и джипа на съседа, натрапвайки присъствието си като танк по улиците на Багдад. Тони имаше чувството, че някой му бе изкарал въздуха, а в гърдите му сякаш зейна огромна празнина.
После чувството се надигна като приливна вълна, мъчително и неоспоримо. Това беше нещо повече от ревност; беше разяждаща болка, разкъсваща го отвътре с хищните си нокти.
„Сам си си виновен. Стана така, защото ти не успя да й дадеш това, от което се нуждае. Защото си само една жалка имитация на мъж. Защото я отведе до бърлогата на звяра, а не успя да я спасиш. Защото любовта струва нещо само ако действията отговарят на думите“.
Тони хвърли с все сила чашата си към вратата, оплисквайки прясната боя и книгите по близките лавици с кафе.
— Майната му! — извика той, хвърли се в стола и придърпа клавиатурата към себе си.
Дон Мерик пушеше втората си цигара за сутринта, когато Пола бутна вратата на кухнята и влезе. Косата й стърчеше на една страна, очите й бяха още подпухнали от съня, а по ревера на тъмносиния й халат се беше стекла струйка паста за зъби.
— Как, по дяволите, успяваш да изглеждаш спретнат толкова рано? — изръмжа тя, упътвайки се към чайника.
— Трябва да се дължи на бръсненето — поясни той. — Дори да се чувстваш отвратително, избръснеш ли се, се съвземаш донякъде.
— Ще трябва да опитам някой ден — измърмори Пола.
— Спиш ли още?
Пола се закашля и сипа вряла вода върху нес кафето.
— Щом дойда на себе си, всичко ще е наред. Просто ми трябва малко време.
Тя подуши кафето, наля малко мляко в чашата и се отпусна на стола срещу него. Посегна към неговия пакет цигари, но той ловко го измъкна изпод пръстите й.
— Тръгваш по наклонената плоскост, Пола. Почнеш ли да свиваш цигарите на хората толкова рано сутринта, докато се усетиш, ще стигнеш отново до две кутии дневно — той размаха поучително пръст.
Тя се озъби.
— Не знаех, че съм поканила майка си да спи у дома.
— Майка ти нямаше да има цигари, които да крадеш. Е, какво смяташ да правиш днес?
Пола сви рамене.
— Не знам. Може да отида до басейна, да поплувам, а после на масаж. Имам нужда от нещо, което да ме накара отново да се почувствам добре в тялото си след тези две вечери, когато го предлагах като парче месо на витрина.
— Не си длъжна да вършиш това, нали знаеш.
Пола го погледна изпод вежди.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че можеш да кажеш, ако не издържаш повече. Можеш да кажеш, че ти се отразява на нервите.
Пола изпръхтя презрително.
— Как пък не — идеално средство за издигане в службата.
По лицето на Мерик се изписаха съчувствие и загриженост.
— Джордан ще те разбере. Тя знае какво е, била е в подобно положение, когато изведнъж всичко се е объркало. Няма да те упрекне, ако се откажеш.
— Дори да е така — макар аз да не съм толкова убедена — това би било приемливо, ако Джордан беше единственият ми началник на света. Откажа ли се, ще си остана „онази, която се уплаши“.
— По-добре така, отколкото да свършиш с разбити нерви като Джордан — Мерик впери поглед в масата. — Никога няма да мога да си го простя, ако нещо ти се случи по време на тази операция, Пола.
Пола изправи рамене.
— Стегни се, Дон. Това е мой проблем, не твой. Все още се държа и знам, че ще се справя.
Тя бутна стола си назад, и краката му изскърцаха по плочите.
— Престани да се правиш на рицар в блестяща броня. Не можеш да спасиш света, Дон. Затова се опитай да спасиш себе си — тя погледна часовника и стана. — Не е ли време да тръгваш? Нали в девет има брифинг за Тим Голдинг?
Мерик изръмжа.
— Не съм канен на купона. Джордан настоява да продължавам да се занимавам с убийствата на проститутките. Държи с Тим Голдинг да се заеме непредубеден човек.
Пола бе обзета от съчувствие, защото знаеше колко много от себе си бе вложил в търсенето на момчето.
— Съжалявам, Дон. Но може да е за добро. Този случай наистина те разби.