Той я изгледа засегнато.
— Значи и ти мислиш, че съм се провалил?
— Разбира се, че не. Ако успеят да го разрешат сега, то ще е благодарение на предварително свършената от теб работа. Джордан може да е права, а може и да греши. Но аз съм твоя приятелка и се радвам, че не се връщаш отново към този случай — Пола се наведе към него и го прегърна. Гърдите й се полюшнаха и докоснаха неговите. Тя се отдръпна смутено, забелязала внезапното припламване на интерес в погледа му. — Ще се видим следобед на брифинга.
Докато тя излизаше, Мерик следеше с поглед очертанията на фигурата й под халата. Беше си наложил да не се занимава с мисли за тялото й, да не обръща внимание на овладяната сексуалност, която тя излъчваше. Но сега най-сетне си зададе въпроса дали все пак няма някакъв шанс за успех с нея, дали предложението й той да спи в свободната стая беше наистина обикновен приятелски жест или зад него се криеше нещо повече. Това беше доста ободряваща мисъл, която той отнесе със себе си, за да го крепи в мрачната атмосфера, царяща в отдел „Убийства“.
Карол влезе с лека стъпка в участъка, съзнавайки, че настроението й никак не отговаря на предстоящия ден. Но точно сега това изобщо не я интересуваше. Имаше чувството, че тази нощ е надмогнала себе си, беше завъртяла своя свят около оста му и смяташе да се наслаждава на това усещане толкова дълго, колкото бе възможно. Не че Джонатан беше най-съвършеният любовник, с когото си бе имала работа; беше прекалено предпазлив, прекалено грижовен, прекалено старателно спазваше стъпките на ритуалния танц. Тя не можа да овладее циничната си реакция на следовател: той може би беше заучил като от учебник реакциите си от същата тази книга, която й даде. Но дори да беше така, това не беше толкова важно. Важното беше, че тя бе преодоляла невидимата, неосезаема бариера, която я делеше от една съществена част на личността й. Не беше пропъдила спомена за насилието, както се пъди зъл дух. Но бе му обърнала гръб. Отново можеше да разполага със собственото си тяло.
Джонатан си тръгна малко след шест и тя не се натъжи особено от раздялата. Беше се опитал да получи от нея обещание за нова среща, но тя се измъкна умело, позовавайки се на многото работа, която я чакаше, за да се отърве от нежелан ангажимент. Харесваше го, но не искаше да рискува да бъде неволно въвлечена в постоянна връзка с него. Не той беше мъжът, който й трябваше; но открай време й беше ясно, че не можеше да очаква от Тони да възстанови сексуалните й усещания. Налагаше се да извърви този път без него. Но фактът, че успя да го извърви, отваряше пред тях двамата нови надежди на мястото на онези, които случилото се в Берлин бе унищожило.
Тя се изкачи по стълбите тичешком, прескачайки стъпалата, и влезе в общата стая, излъчвайки самоувереност и добро настроение. Стейси едва вдигна глава, когато тя влезе, а после се стресна и я погледна отново така стъписано, че Карол едва не се разсмя.
— Добро утро, Стейси — каза тя весело.
— Добро утро, госпожо Джордан — отвърна механично Стейси.
— Имам добро предчувствие за днешния ден — поде Карол. — Нали знаеш как понякога ти се струва, че тъкмо днес ще настъпи преломния момент и следствието най-сетне ще тръгне напред? — Стейси кимна. — Е, именно така се чувствам аз тази сутрин.
— Доктор Хил изпрати един файл за вас — отвърна Стейси, която явно не можа да намери друг начин да реагира на този неоснователен оптимизъм. С машините успяваше да се справи; но хората постоянно я озадачаваха, караха я да търси възможност да овладее и техния свят също така леко, както виртуалния.
Карол внезапно стана съвсем сериозна.
— Какво има в него? — попита тя.
— Направил е профил във връзка със случая Тим Голдинг. Разпечатах го и го оставих на бюрото ви.
— Благодаря — Карол вече отиваше към кабинета си.
Взе разпечатката още докато събличаше палтото си, и започна да чете. Текстът започваше с добре познатото й встъпление:
„Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока стойност на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.
Извършителят на убийство по сексуални подбуди оставя ориентири и насоки с начина, по който извършва престъплението. Всичко, което той прави, съзнателно или не, се вписва в конкретен модел. Разкриването на този модел разкрива и логиката, съгласно която действа убиецът. Тази схема може да не изглежда логична за нас, но за него тя е решаваща. И тъй като той действа в съответствие с тази своя лична логика, не би могъл да падне в обичайните капани, които се залагат на престъпниците. Тъй като самият той е уникален, такива трябва да бъдат и средствата, с които той ще бъде заловен, начинът на провеждане на разпитите и възстановката на престъпленията.