— Така или иначе тя изглежда по-добре от теб в къса пола — отбеляза Мерик.
— И доста по-добре, отколкото би изглеждал ти — намеси се Карол и внезапно се изкиска. — Помниш ли, когато работехме по случая Торп и трябваше да влезете в онзи клуб на хомосексуалисти? Много ти отиваше коженият тоалет, Дон.
— Добре де, добре, мълча си — изръмжа той.
— Внимавайте, изглежда, че там се случва нещо — каза напрегнато Джен.
Мъжът, който вървеше по улицата, беше облечен в дълго яке с качулка, смъкната така ниско, че лицето му изобщо не се виждаше. В такава нощ това само по себе си не беше подозрително. Но когато стигна до мястото, където стоеше Пола, той забави крачка. Приближи се до нея отстрани и явно вървеше толкова тихо, че тя не го беше чула. Той протегна ръката си, облечена в ръкавица, и я докосна с пръст.
— Да му се не види, инфаркт ли искаш да ми докараш? — това беше гласът на Пола, висок и ясен. Тя се обърна с лице към него.
— Работиш ли? — гласът на мъжа едва се чуваше. Звучеше приглушено, като че ли говореше през шал.
— А ти как мислиш?
— Трябва ми нещо малко по-нестандартно. Навита ли си?
— Зависи какво имаш предвид.
— Плащам си. Предварително — той извади другата си ръка от джоба. На мониторите не можеше да се види какво държи в нея.
— С това можеш да си купиш доста нестандартни услуги. Но все още не си ми казал какво искаш. И трябва да ползваш презерватив, ясно ли е?
— Няма проблем. Виж какво, имам къде да те заведа. Ако се навиеш да те вържа за леглото, плащам двеста. Веднага.
Устата на Карол пресъхна. Натисна копчето, за да включи микрофона, и каза пресипнало:
— Всички екипи в пълна готовност. Хищникът се появи. Повтарям, всички в пълна готовност.
Пола продължаваше да говори:
— Двеста? Предварително? Сега?
Сега през обектива на камерата се виждаше ясно какво става на улицата. Той отброи няколко банкноти и й ги подаде.
Карол почти бе залепила нос в монитора, но не можеше да различи чертите на мъжа.
— Майната му. Лицето не се вижда.
— Изглежда попаднахме на истинска следа — гласът на Джен издаваше възбудата й.
— До всички екипи — заемайте позиции за намеса. Отцепете района. Повтарям, да се отцепи района — сърцето на Карол биеше до пръсване, тя чуваше пулсирането на кръвта в ушите си. На екрана се виждаше как Пола завива зад ъгъла. Мъжът бе поставил ръка над лакътя й. Останалите цивилни полицаи на улицата вървяха бързо по стъпките им. Примамката беше подействала. Слава Богу, беше подействала.
Адреналинът караше Пола да се чувства като наелектризирана. Дишаше накъсано, сърцето й биеше като барабан. Когато завиха зад ъгъла, мъжът я побутна и докато се усети, тя се озова в някакъв тесен проход между къщите.
— Къде отиваме?
В отговор той я прегърна и започна да опипва грубо гърдите й с една ръка, докато с другата я притискаше здраво към себе си. Той стисна с пръсти зърното на едната й гърда и болката, която я прониза, й попречи да усети как фините клещи в другата му ръка прерязаха за секунда кабела на гърба й, който свързваше микрофона с предавателя.
Пола го отблъсна и каза:
— Ей, нали уж имаше къде да ме заведеш?
Той я хвана за ръката и я завъртя.
— Ето тук е — наведе се и отвори една врата в стената до тях. Вратата беше толкова мръсна, че почти не се забелязваше сред почернелите тухли. Той я побутна да влезе преди него, после завъртя дръжката и ключалката щракна. Поведе Пола към задния вход на някаква сграда.
Притеснена, но без да губи присъствие на духа поради погрешното убеждение, че все още поддържа връзка с колегите си, Пола каза иронично:
— Много очарователен заден двор. Кой би помислил, че такава мърлява врата води към такова прекрасно място. Ще влезем ли? Тук ли живееш?
— Да — отвърна мъжът. — Хайде, не се мотай. Нямаме време за губене.
Карол скочи на крака.
— Нямаме връзка с Пола. Нищо не се чува — тя се обърна към двамата техници по апаратурата. — При нас ли е прекъсването или при нея?
Изминаха трийсет секунди, изпълнени с непоносимо напрежение. Всички бяха затаили дъх, стискаха палци и се молеха. После единият от техниците поклати глава:
— Прекъсването не е при нас. Нейният предавател не работи.
В същия миг настана хаос. Карол викаше в микрофона:
— До всички екипи — действайте! Повтарям, действайте! Хищникът нападна! Всички екипи да се включат в преследването!