Еванс поклати глава.
— Стейси не може да направи такова нещо. Не е в неин стил.
Кевин вече набираше номера на Стейси. Веднага щом чу гласа й, той каза:
— Какво искаш да кажеш с това „убиецът залови Пола“? Да не е някаква идиотска шега?
— Никога не бих се шегувала с такова нещо — отвърна обидено Стейси. — Искам да кажа точно това — заловил е Пола. Отмъкна я в някаква уличка и после и двамата като че ли се изпариха. Когато стигнахме в уличката, там нямаше и следа от нея. Случи се преди половин час и оттогава не можем да открием нищо.
— Майната му — изруга Кевин. — Тръгваме веднага. Ще бъдем при вас след по-малко от час — той изключи телефона и се обърна към Еванс. — Истина е. — Докато ние си пием тук бирата, шибаните ни колеги пак са оплескали нещата и са позволили на убиеца да им измъкне Пола изпод носовете — той скочи на крака. — Хайде, тръгваме обратно за Брадфийлд.
Еванс заряза недопитата си бира и забърза първи към вратата.
— Как, по дяволите, е могло да се случи това? — попита той.
— Нямам представа — отвърна Кевин. — Карол Джордан беше толкова сигурна, че е предвидила всичко!
Еванс повдигна вежди, докато вървеше след Кевин към колата. Ако нещо се случеше с Пола, това щеше да бъде краят на Карол Джордан. Изпита задоволство, че се е озовал встрани от суматохата тази нощ, и че работи по случай, който има далеч по-добри шансове да бъде успешно разрешен. В тази работа всеки се бореше сам за себе си. Всеки, който бе на друго мнение, се превръщаше в плячка. А хищниците разкъсваха плячката.
Сам Еванс нямаше никакво намерение да се остави да бъде разкъсан.
Беше малко след три сутринта, когато Карол успя най-сетне да се прибере у дома. Пола Макинтайър бе отвлечена преди повече от шест часа. Всяка врата в Темпъл Фийлдс, зад която имаше обитатели, реагиращи на яростното чукане, се отваряше пред тях и всеки, който отвореше вратата, биваше разпитван. Преровиха всевъзможни салони за масаж и бардаци, разпитваха проститутки от двата пола, нахлуваха в барове и клубове. Като изключим това, че не разбиха останалите врати в Темпъл Фийлдс — към магазини, апартаменти, офиси и кой знае какво още — бяха направили всичко възможно, за да открият Пола. Но тя и похитителят й сякаш се бяха изпарили. Така и не успяха да попаднат на следа в лабиринта от улички, задни дворове и проходи. Джен Шийлдс влезе заедно с още няколко полицаи през портата в стената и в сградата зад нея — оказа се, че тя служи предимно за склад на някаква близка печатница. Не успяха да открият следи, доказващи, че някой изобщо е стъпвал в сградата в продължение на дни.
Накрая Карол прекрати търсенето. Няколко от полицаите възразиха и изразиха готовност да продължат с търсенето, но Карол не разреши. Каза твърдо, че нищо полезно не може да се свърши преди зазоряване, и че най-добрата услуга, която биха направили на Пола, е да се наспят. Никой не събра сили да изрази на глас общото им убеждение, че вече са закъснели непоправимо.
Карол се бе върнала при микробуса заедно с Джен Шийлдс и Дон Мерик. Тримата мълчаха потиснато. Когато стигнаха до колата, Джен поклати глава и заяви:
— Няма да се върна с вас. Имам тук някои връзки, има и хора, с които мога да поговоря. Ще се учудите, ако разберете колко хора приемат да ни сътрудничат, когато разберат, че става дума за изчезнал служител на полицията. Самите те ще искат всичко да се изясни също толкова, колкото и ние.
— За да не им се отрази на бизнеса, нали? — отбеляза кисело Дон Мерик.
— Може и така да се каже — Джен придърпа яката на коженото си яке към лицето си. — Ще се видим утре на брифинга.
Карол не направи опит да я спре. Проследиха я с поглед, докато мъглата я погълна.
— Тази сутрин й казвах, че не е длъжна да продължава — каза Мерик.
Карол долавяше враждебността му, но беше прекалено уморена, за да влиза в спор с него.
— Тя и без това го знаеше, Дон. Изборът беше неин — каза тя потиснато. Отвори рязко вратата на микробуса и влезе. — Отивам вкъщи да се наспя и предлагам и ти да сториш същото, вместо да кръстосваш безцелно Темпъл Фийлдс до сутринта.
Тя не изчака отговора му. Когато минаха двайсетина секунди, а той не направи опит да я последва, тя хлопна вратата и нареди на шофьора да кара към участъка.
Благодари на Стейси, че е останала при централата, после помоли един от техниците да превърти отново записа на срещата на Пола с последния клиент. Изгледаха го пет-шест пъти, докато пътуваха, но никой не забеляза нищо ново. Когато стигнаха в участъка, Карол нареди на техниците да направят всичко необходимо за изчистването на образа и звука на записа. После тръгна към колата си. Чувстваше се толкова стара и уморена, че едва намираше сили да мести краката си.