Когато стигна до вратата на жилището си, вече трепереше цялата от изтощение и отчаяние. Когато видя, че прозорецът на Тони свети, едва не се разплака от благодарност и натисна с все сили звънеца. Той застана на прага, облечен в тениска и долнище на анцуг. По лицето му се изписа удивление.
— Той отвлече Пола — каза Карол, произнасяйки с усилие всяка дума. Стисна здраво клепачи и отметна глава назад. Тони излезе на замръзналата външна площадка и я притисна към себе си. За миг тялото й остана вдървено, после тя отпусна глава на рамото му и сълзите рукнаха по бузите й. Тони не казваше нищо. Държеше я здраво, поемайки тежестта на треперещото й тяло, докато тя даваше воля на скръбта си.
Накрая бурята утихна. Карол се отдръпна леко и очите й срещнаха угрижения му поглед.
— Добре съм — каза тя с треперещ глас.
— Не ти вярвам — Тони я въведе в дневната и й помогна да седне. — Искаш ли да пийнеш нещо?
Карол кимна, бършейки следите от сълзи по бузите си.
— Да, моля те.
Той кимна и тръгна към кухнята. След минута се появи отново с две чаши бяло вино. Подаде едната на Карол и седна до нея.
— Искаш ли да говориш за това, което се е случило?
Карол отпи глътка вино. То й се стори странно, сякаш нещо бе предизвикало внезапна промяна във вкусовите й усещания.
— Наречи го съзнателно избягване на болезнена тема, ако искаш, но аз наистина не мога да говоря за Пола, преди да си изясня има ли промяна в нашите отношения.
— В такъв случай ще се наложи да ми кажеш това, което искам да знам.
Карол отпи още малко от виното. Този път вкусът му й се стори по-познат.
— От изнасилването насам имах чувството, че тялото ми вече не е мое. Трябваше да мине време, преди да осъзная, че имам нужда от сексуално изживяване, за да се убедя, че все още имам власт над физическите си реакции. Исках непретенциозен секс без усложнения, който да ми даде възможност да мисля предимно за себе си — тя постави длан на гърба му, усещайки топлината на кожата му през тънката тениска.
Той изсумтя иронично.
— Което ще рече, че аз съм отпаднал като кандидат по всички линии.
Слабата й усмивка потвърди думите му.
— Тогава се появи Джонатан. Привлекателен, добросърдечен, способен да прояви разбиране и най-вече мъж, в когото изобщо не бих могла да се влюбя. Затова се възползвах от него. Не се гордея особено с постъпката си, но ти нямаш никакво основание да ревнуваш. Всеки ден ти давам от себе си много повече, отколкото той някога би могъл да има.
— Въпреки това ревнувам. Ревнувам, защото това, което е толкова лесно за него, е толкова трудно за мен.
— Опитвах се да направя така, че да ни стане по-леко — и на мен, и на теб.
— Знам, но това няма да се случи скоро, нали? Да бъдем заедно, без да изпитваме вътрешно напрежение?
Гласът му прозвуча тъжно — никога не го беше чувала да говори така.
— Не знам — отвърна тя потиснато. — Но знам едно, че те…
— Не го казвай — прекъсна я той рязко. — С мен е същото. Само че моментът никога не е подходящ, нали? Винаги има нещо, което има по-големи права върху нас, нещо, което ни разделя въпреки волята ни. А сега нека помислим за Пола. Кажи ми какво стана тази вечер.
Карол обясни набързо какво се беше случило.
— Тя е мъртва. И аз допуснах това да се случи. Въпреки опита ми, макар да съзнавах колко лесно може да се стигне до провал, допуснах да стане така.
Тони скочи и започна да крачи напред-назад из стаята.
— Не съм убеден, че е мъртва. Този убиец държи жертвите му да бъдат намирани, и то да ги намираме много скоро след смъртта им. Той режисира убийството така, че те да бъдат открити. Не сте успели да намерите Пола, следователно е логично да предположим, че най-вероятно е все още жива.
Карол поклати глава.
— Но защо му е да променя сценария?
— Добър въпрос. Може би, защото е разбрал, че Пола е ченге. Нали помниш, още първата вечер изразих съмнение, че той може да е надушил капана.
— И така да е, каква е разликата за него?
— Той обича властта. Може би я държи жива, защото така по-продължително може да се наслаждава на чувството за надмощие — да държи ченге в своя власт. Така има власт и над нас — той е режисьорът, той е диригентът. Ние трябва да танцуваме по свирката му, ако искаме да видим Пола жива.