Карол се намръщи.
— Какво искаш да кажеш с това „да танцуваме по свирката му“?
Тони махна нетърпеливо с ръка.
— И аз още не знам. Или самият той ще ни го обясни, или ще се наложи сами да преценим какво да правим — той отново закрачи напред–назад, после спря рязко и се обърна с лице към нея. — Карол, откъде би могъл да знае той, че тя носи предавател?
— Ти сам даде отговора. Ако е успял да разбере играта ни и е преценил, че тя е примамка, е могъл да предположи и това, че носи предавател. Вероятно точно затова почна да я опипва още в прохода между къщите.
— Това ми се струва прекалено сложна задача, за да бъде решена от Дерек Тайлър.
— Човекът, който отведе снощи Пола, не беше Дерек Тайлър. Дерек Тайлър е затворен в „Брадфийлд Мур“.
— Знам, знам. Но престъпленията са абсолютно еднакви, режисирани от един и същи ум. И това не е умът на Дерек Тайлър. Той не е нито достатъчно интелигентен, нито би могъл да се владее — Тони впери в Карол поглед, пламнал от внезапно оживление. — Човекът, който движи всичко това, не води само нас за носа. Той дърпа конците на убиеца.
Карол поклати упорито глава.
— Не ми се вярва. Хората не се съгласяват да извършат убийство, защото някой ги кара да го направят. Така постъпват само платените убийци. А ако в случая имаме работа с платен убиец, то тогава той извършва убийствата по поръчка на човек, който иска да издейства освобождаването на Дерек Тайлър. Вероятно ще се наложи да прехвърлим отново всичко, което знаем за живота му, за да открием кой може да иска той да излезе на свобода и защо.
— Грешиш, Карол — въздъхна Тони. — Но ако държиш да вървиш по този път, бих ти препоръчал все пак да проучиш по-подробно живота на жертвите вместо живота на Тайлър.
Карол допи чашата и стана.
— На жертвите ли?
— Ако аз обичах човек, който става жертва на убийство, а убиецът му дори не получава доживотна присъда, а го изпращат в психиатрията, откъдето поне на теория може да бъде освободен, вероятно щях да реша, че това не е справедливо. Бих могъл да пожелая аз да се добера до убиеца. Ако вземеш предвид средите, в които са се движели жертвите му, не може да изключиш възможността някой, който е обичал някоя от тях и междувременно да разполага с възможности да наеме убиец, да го е направил, за да копира с абсолютна точност убийствата на Тайлър и в резултат самият Тайлър да бъде пуснат на свобода — той сви рамене. — В това има известна логика.
Карол го гледаше учудено.
— Логика ли? — измърмори тя.
— Не, Карол. Това е чиста глупост. Ако имаше нещо вярно в теорията за наемния убиец, тогава човекът, който му е платил, би платил и на адвокат, който да настоява за освобождаването на Тайлър. А нищо подобно не се е случило.
— Все още има време — възрази тя. — Може да е решил да използва Пола за разменна монета.
— Карол, ако убиецът се свърже с теб и ти предложи да върне Пола, ако в замяна Дерек Тайлър бъде освободен, съм готов да те водя на вечеря всяка вечер в продължение на една година.
— Прието.
Той допи последната глътка вино.
— А сега ми се струва, че е време да поспим. И двамата ни чака важна работа… — той хвърли поглед на часовника си и изпъшка. — Само след няколко часа.
— Още не съм ти благодарила за профила по случая Тим Голдинг — каза Карол, докато вървеше след него към външната врата. — Много ми помогна.
— Няма защо да ми благодариш. Първият профил, който направих, не си струваше парите, които ми платихте.
— Ще хвърлиш ли един поглед на местопрестъплението?
Той разпери безпомощно ръце.
— Точно това имах предвид да направя утре. Но сега, след като Пола изчезна…
— Е, вероятно другото ще може да почака.
— Кой се занимава с онзи случай?
— Кевин и Сам. А на Стейси съм възложила връзката с хората, които разследват педофилите. Дон искаше да възложа случая отново на него, но честно казано, не съм убедена, че би се справил. Когато целият този кошмар приключи, смятам да помоля Брандън да го върне в редовите криминални служби. Може би дотогава Крие Дивайн ще се съгласи да се премести на север. Тя би била подходящ заместник — лицето й се помрачи. — Господи, като си помисля само с какво вълнение приех това назначение! Мислех, че то ще бъде моето спасение. А тъкмо сега ми се струва, че то ще стане причина за окончателното ми съсипване.