Оттогава тя лежеше тук сама. Беше се опитвала да се освободи, но накрая се отказа, съзнавайки, че това е само излишно изразходване на енергия, която можеше да й е нужна по-нататък. Опитала се беше и да вика за помощ, но кожената топка беше много ефикасна, така че от устата й се изтръгваха само слаби стонове. Не можеше да направи нищо друго, освен да лежи, трепереща от страх и студ. Локвичката урина под нея се беше просмукала в тънкия дюшек и влагата я караше да мръзне още повече.
Опитваше се да се убеди, че колегите й скоро ще дойдат да я спасят. Карол Джордан никога не би я изоставила. Надяваше се, че той е решил да я остави жива, защото е знаел, че те са по петите му. Може би си беше тръгнал, защото е разбрал, че няма да има време да остане при нея и да я наблюдава, докато кърви до смърт. Но времето си течеше и надеждите й постепенно избледняваха. Имаше един миг, когато й се стори, че чува стъпки и приглушен говор. Но още докато напрягаше слух, звуците заглъхнаха и тя така и не разбра дали не са били само плод на въображението й.
Сама си беше виновна. Как можа да не забележи кога той бе прерязал кабела? Ако си беше гледала работата както трябва, вместо да изпада в паника, защото той бе стиснал до болка зърното на гърдата й, щеше да разбере, че той прекъсва връзката. А после, веднага щом влязоха в стаята и тя видя всичко, което бе наредил на масата, това трябваше да й послужи за потвърждение, че именно той е убиецът, трябваше да го нападне изненадващо и да го залови. Но се беше провалила. Беше се съсредоточила върху собствените си реакции, вместо да мисли за служебните си задължения и сега си плащаше за тази небрежност.
Но поне беше още жива. А докато беше жива, оставаше и вярата в избавлението. Знаеше, че ако се наложи, Карол Джордан ще нареди да разбият всички врати в Темпъл Фийлдс — до една. Тя знаеше какво е да бъдеш изоставена от шефовете си и нямаше да допусне същото да се случи с Пола. Каквото и да й струваше това, Карол щеше да я открие.
Минутите течаха неумолимо. От изтощение Пола от време на време се унасяше и изпадаше в състояние, близко до съня, но не заспиваше истински нито за миг. Когато вратата се отвори, тя не можеше първоначално да осъзнае дали не сънува. После сърцето й подскочи в гърдите. Бяха я открили!
Надеждата угасна за секунди, когато мъчително познатата фигура на мъжа, който я държеше затворена тук, изплува пред очите й. Беше сменил якето с горнище на анцуг с качулка — вероятно за да не го разпознае някой. Но за нея не можеше да има съмнение, че той е същият човек.
— Аз съм — каза той. — Дойдох да сменя касетата. Уебкамерата не върши много добра работа, затова ни трябва и видеокамера. За да се наслаждаваме, като те гледаме как страдаш.
Тя изви мъчително шия и успя да го види как застава зад видеокамерата и вади касетата. Пъхна заснетата касета в джоба си, после се наведе над уебкамерата и натисна нещо. След това се обърна ухилено към Пола и каза:
— Предполага се, че нямам право да те докосвам. Гласът казва да изчакам да му дойде времето. Но Гласът не вижда всичко.
Тръгна към нея, като започна отново да се гали. Качи се тромаво на леглото и Пола долови застояла миризма на канабис и острия дъх на вкиснала бира от устата му, когато се отпусна върху нея. Беше тежък и несръчен, ципът на якето му дращеше меката кожа на корема й. Внезапно тя усети докосването на облечените му в гумени ръкавици пръсти, търсещи вагината й. Стегна се и чу изръмжаването му:
— Отпусни се, кучко, така само ще ти бъде по-неприятно.
Тя се опита да се извърти, но белезниците не позволяваха.
Усети как пръстите му проникват в нея и захапа кожената топка, преглъщайки сълзите си. Чувстваше през дрехите втвърдения му пенис, притиснат към тялото й. Не искаше той да види страданието й. Опитваше се да изключи, да не мисли за това, което ставаше с тялото й, но не успяваше.
Поне всичко свърши бързо. Движенията му ставаха все по-трескави, той блъскаше слабините й с юмрук, докато възбудата му нарастваше. После отметна глава, изквича като ритнато куче и се отпусна върху нея. Тя почувства как пръстите му се измъкват от разранената й вагина. Той се търкулна настрани и й се ухили: