— Много си стегната, кучко. Така ми харесва. Ще бъде по-хубаво, като почна да те режа.
Стана тежко от леглото и придърпа якето си, за да прикрие влажното петно на панталоните си. Пъхна нова касета във видеокамерата, включи отново уебкамерата и тръгна към вратата.
— До скоро, приятелко.
Махна с ръка и излезе.
Вратата се хлопна зад него. Едва тогава Пола се разплака.
Карол беше в кабинета си и си вземаше бележки за предстоящия брифинг, когато на прага се появиха Сам и Кевин.
— Може ли да поговорим, шефе? — попита Кевин.
Тя им махна с ръка да влязат и кимна примирено. Беше очаквала нещо подобно. Поредният безсмислен разговор, след който тя щеше да се почувства не на място като слепец на състезания по стрелба.
— Мога ли да предположа защо сте дошли? Искате да помогнете в търсенето на Пола, нали?
— Тя е една от нас, шефе. В началото самата вие казахте, че трябва да бъдем истински екип. Струва ми се нередно да пращате мен и следовател Еванс някъде другаде, когато всички други я търсят — заяви Кевин.
— Напълно разбирам как се чувствате — отвърна Карол. — Но аз трябва да знам, че съм изпратила най-добрите хора, с които разполагам, да водят разследването по случая Голдинг и Льофевр. Не може да не сте видели сутрешните вестници — вече е известно, че са открити двете тела. Журналистите се занимават с предположения. Антипедофилската истерия нараства като вълна и ние сме точно на пътя й. Трябва да ги убедим, че сме хвърлили всички сили в търсенето на убиеца.
— Но те са мъртви, а Пола може още да е жива — възрази Еванс.
— Това, че са мъртви, не значи, че трябва да ги пренебрегваме. Освен това човекът, който ги е убил, е още на свобода, и вероятно планира ново престъпление.
— Не искаме да кажем, че искаме да ги пренебрегнем, шефе — продължи да спори Кевин. — Сам искаше да каже, че това търсене не е толкова спешно.
— Да, нищо няма да се промени, ако го позабавим с ден — два, докато тече търсенето на Пола — допълни Еванс.
— Не можем да го позабавим, колкото и да ви се иска — Карол почука с пръст по една папка на бюрото. — Имаме две положителни идентификации — и на Тим Голдинг, и на Гай Льофевр. Причината за смъртта и в двата случая най-вероятно е удушаване. Били са удушени с голи ръце. Не можем да скрием това от пресата. Самите вие вече сте разбунили духовете, като сте разговаряли с лесничеите и други вероятни посетители на Суиндейл. Ако нашият човек не е сляп и глух, вече е наясно, че го търсим. Не искам да му дам възможност да се измъкне. Търсенето трябва да продължи със същата интензивност. Съжалявам, момчета. Продължавате да се занимавате с Тим и Гай.
Двамата мъже явно още нямаха намерение да се предават.
— Ама, шефе… — започна Кевин.
— Кевин, разбери, че най-доброто, което можете да направите за Пола, е да се постараете вашите търсения да дадат резултат възможно най-скоро. Знаеш, че това ще повдигне духа на всички, ще им помогне да повярват, че ще успеем да върнем Пола жива у дома и да заловим човека, който я е отвлякъл. Не се изискват кой знае какви умения да чукаш по вратите и да проверяваш общински регистри, а това е единственото, което можем да правим днес. Моля ви да използвате уменията си, за да представите скоро нещо положително — Карол бе малко учудена от самата себе си. Точно такава аргументация би използвала навремето, без да се замисли. Това, че успя да я приложи така умело и сега, й възвърна малко от загубената през нощта самоувереност.
Поне Кевин се хвана. Наду се видимо, перчейки се, доволен от ласкателствата на Карол.
— Ще направим всичко по силите си — заяви той и стана.
Еванс погледна него, после Карол. Поклати невярващо глава и последва Кевин към вратата. Тя го чу как промърмори на излизане:
— Направо не мога да повярвам, че се хвана на тези дрънканици…
Карол скочи и отиде до вратата.
— Еванс! — извика тя от прага. — Върни се тук. Веднага.
Той се извърна стреснато.
— Кевин, Еванс остава тук. Разчитам на теб — тя изгледа яростно Еванс. — Влез в кабинета ми. Незабавно.
Карол затвори вратата и се обърна към него.
— Всички работим под напрежение, но това не може да те извини за такива прояви на неподчинение. Не желая подчинените ми да работят без желание, а за мен е повече от ясно, че не си способен да се посветиш цялостно на задачата да облекчиш страданията на родителите, чиито синове са били убити.