— Това не е честно — възрази нацупено Еванс.
— Без възражения, следовател Еванс — каза Карол бавно, студено и отчетливо. — Ако искаш да останеш в моя екип, е крайно време да схванеш, че изобщо не ме вълнуват лични предпочитания, когато разпределям задачи. Струва ми се, че вече съм говорила по този въпрос. Избирам хората за определени задачи, защото считам, че са годни да се справят с тях. Ти си талантлив следовател, Еванс, но това не ти дава правото да поставяш под въпрос решенията ми, особено пък пред мен самата. Прехвърлям те към разследването в Темпъл Фийлдс. Но не си въобразявай, че си успял да се наложиш. От настоящия момент се на първо място в черния ми списък и ще трябва да направиш нещо наистина изключително, за да те извадя от него.
Погледът на Еванс проблесна самонадеяно.
— Няма да чакате дълго — заяви той и добави: — Госпожо главен инспектор.
Карол поклати глава, обзета от раздразнение.
— Време е да пораснеш, Сам. А сега изчезвай оттук, преди да съм те прехвърлила в частите по контрол на движението.
Проследи го с поглед, докато излизаше, и въздъхна. Една стъпка напред, две назад. Време беше да сменят танца, каза си тя горчиво. Да наберат най-сетне инерция и да решат случая.
На гигантския телевизионен екран отново се виждаше Пола, застанала в мъглата на уличния ъгъл. Мъжът с дългото яке спря до нея и докосна ръката й. Разговорът отново загърмя — все още се долавяше пропукване, но думите се чуваха по-ясно, отколкото в слушалките на Карол предната вечер. Пола и мъжът завиха зад ъгъла и екранът угасна. Продължи да се чува само разговорът, докато звукът секна рязко като отрязан с нож. В стаята настана пълна тишина, лампите светнаха отново. Повечето от екипа изглеждаха така зле, както се чувстваше и самата Карол. „Шоуто продължава“ помисли тя, изправи рамене и размърда пръсти като пианист.
— Това е — поде тя. — Така видяхме за последно Пола. От нея все още няма и следа. Нашата работа е да я намерим. Според доктор Хил има реални шансове тя да е още жива. Този убиец иска жертвите му да бъдат откривани много скоро след настъпването на смъртта. Фактът, че все още не сме открили Пола, говори, че тя още не е убита. Затова да се постараем да се доберем до нея, докато нещата стоят така. Може ли някой от вас да разпознае този глас? Нещо в мъжа не ви ли напомня на някого? Това са въпросите, които трябва да задаваме отново и отново.
В дъното на стаята има снимки на Пола, има и разпечатки на кадри от видеозаписа. Имаме и ограничен брой миникасетофони със запис на гласа на мъжа — карайте хората от Темпъл Фийлдс да ги прослушват, може пък някой да успее да го идентифицира по гласа. По-късно през деня ще ни доставят още касетофони.
— Разделям ви на три групи. Инспектор Мерик остава тук, за да координира информацията, постъпваща от четците на протоколите от разпитите и от анализаторите на HOLMES. Сержант Маклауд от униформените части ще ръководи екипа, който ще проверява общинските регистри и ще сваля данни за обитателите на всяко жилище в Темпъл Фийлдс. Сержант Шийлдс ще ръководи групата, която ще разпитва един по един всички жители на района, опирайки се на сведенията, събрани от екипа на сержант Маклауд. Търсете под дърво и камък. Вие сте колеги на тази жена, която е някъде в този квартал и разчита на нас. И ние няма да я предадем — гласът на Карол бе много по-уверен, отколкото се чувстваше тя самата. Но това й беше работата — да им вдъхва кураж, дори да е неоснователен, и тя беше твърдо решена да се справи. Когато всички започнаха да се разотиват, тя допълни: — Инспектор Мерик, сержант Шийлдс, следовател Чен, останете, ако обичате.
Подчинените й я наобиколиха.
— Всички сте работили с Пола и преди. Има ли някой, когото трябва да уведомим за случилото се? Родители? Приятел?
— Майка й и баща й живеят в Манчестър — обади се Мерик. — Мога да намеря адреса. Ако искате, да отида да поговоря с тях.
— Не, няма нужда, Дон. Само ми намери адреса, аз ще се заема с това. — „Ако някой трябва да го отнесе, поне да съм аз“.
— Значи, само родителите? Сама ли живее?
— В момента няма постоянна приятелка — отвърна разсеяно Джен.
Мерик се извърна към нея и попита ядосано:
— Какво искаш да кажеш с това „приятелка“?