Джен го изгледа съжалително.
— Гадже, партньор, любим човек. Който в нейния случай принадлежи към същия пол.
— Глупости — избухна Мерик. — Пола не е обратна.
Джен се разсмя на глас.
— Живееш под един покрив с нея и още не си схванал, че е лесбийка? И ти се имаш за следовател?
Карол се слиса. Заместникът й живееше с една от подчинените й, която пък се оказа хомосексуална, а тя нямаше и най-малка представа. Нещо не беше наред с вътрешната информация в този екип и тя имаше намерение да промени доста неща, след като откриеха Пола и работният им ритъм се възвърнеше поне отчасти към обичайното. Карол не се интересуваше от клюки, но знаеше, че ако иска екипът й да функционира добре, трябва да е наясно с междуличностните отношения на подчинените си.
— Това са твои измишльотини, Шийлдс. Само гадости говориш — заяви презрително Мерик.
Джен поклати глава с присмехулно изражение на херувимското си лице.
— Щом така казвате, господин инспектор.
Мерик я изгледа разярено.
Стейси, която следеше разправията, въртейки глава ту към единия, ту към другия, като че ли гледаше тенис, най-сетне проговори.
— Какво значение има с мъже ли спи Пола или с жени? Не е отвлечена, защото е обратна или хетеросексуална, отвлечена е, защото е ченге, а ние я изпратихме да върши мръсната работа. Затова си отивам при компютъра и смятам да направя каквото мога, за да поправим станалото. Госпожо Джордан?
Тя погледна към Карол.
— Чудесно казано, Стейси. А вие двамата — за Бога, заемайте се с програмата. Работа ни чака и предлагам да започваме.
Тони се взираше в мъжа, свит на кълбо в леглото, обърнал лице към стената. Тайлър отново бе отказал да отиде в кабинета му, не пожела да отиде и в общата стая. Но този път Тони не приемаше отказ. Трябваше да измъкне нещо от този човек. Беше му ясно, че ако Пола Макинтайър не оцелееше, Карол никога вече нямаше да работи в полицията, и макар тази идея лично на него да му се струваше привлекателна, той нямаше намерение да наблюдава безразлично как тя губи единственото нещо, което бе оформило самосъзнанието й на зрял човек.
Той придърпа стола близо до леглото и се приведе напред, опрял лакти на коленете си. Събра мислите си, съсредоточи се и заговори с непринуден тон:
— Не е приятно, нали? Не е никак хубаво да знаеш, че са те зарязали заради някой друг?
Тайлър дори не трепна.
— Искам да кажа, когато човек чува гласове, най-малкото, което може да очаква, е те да му останат верни. Не да те зарежат като чифт стари обувки само защото вече не си в състояние да правиш това, което са искали от теб преди.
Кракът на Тайлър трепна конвулсивно.
— Разбирам, че мисълта за това те разстройва. Нищо чудно. На твое място и аз бих се чувствал така. Ти си изоставен, Дерек. Сигурен съм, че твоят Глас ти е обещал, че ще те измъкне оттук, нали? Сигурен съм, че затова ти се включи в играта и се представи за „луд, а не престъпник“ — защото Гласът ти е казал да мълчиш. Казал ти е, че един ден, когато отново проговориш, ние ще решим, че си излекуван.
Да, той определено се раздвижи — мускулите на раменете се стегнаха, краката се свиха още повече.
— Странна работа — забелязал съм през годините, че хората, които твърдят, че чуват гласове, използват това за свое извинение. Да вземем например мен — ако реша, че някакъв глас ме съветва да убивам проститутки, все пак няма да го направя, защото нямам такова скрито желание. Но ако човек дълбоко в себе си вярва, че проститутките трябва да бъдат избивани, той ще използва гласа като извинение, за да върши това, което счита за правилно. Точно такова е било обяснението на Питър Сътклиф, когато решил да се прави на луд.
Гласът на Тони стана по-дълбок, той се постара да вложи в него топлота и съчувствие.
— Но ми се струва, че с теб нещата стоят по-различно, Дерек. Не мисля, че ти си използвал гласа. Мисля, че гласът е използвал теб. А сега използва някой друг. Погледни истината в очите, Дерек, излиза, че не си толкова неповторим, както те е подвел да вярваш.
Внезапно Тайлър се изпъна и се претърколи. Изправи се рязко и седна на ръба на леглото. Лицето му беше на сантиметри от лицето на Тони. Тони запази загриженото си, добронамерено изражение. Време беше да изиграе коза си.
— Ти остана верен на гласа, но той ти изневери. Остави те да гниеш тук. Намери си друг да изпълнява заповедите му. Измамен си, Дерек. Затова спокойно можеш да му върнеш със същото.
Настаналото мълчание продължи една неестествено дълга минута.