— Следовател Блайт от брадфийлдската полиция. Търсим една жена, която е била отвлечена. Мога ли да огледам жилището ви?
— Какво? — попита той слисано.
— Необходимо е да се уверя, че тя не е тук.
— Мислите, че съм отвлякъл някого? — попита той, стреснат и недоумяващ.
— Не, но тя изчезна съвсем наблизо и моята задача е да елиминирам от нашия списък местата, където не би могла да бъде. Е, мога ли да огледам набързо?
— Имате ли разрешение за обиск?
Блайт сниши глас и тонът й стана заплашителен.
— Не ми излизайте с този номер. Днес никак не съм в настроение — извади снимката на Пола и му я показа. — Не ме интересува нищо друго, освен тази жена.
Той поклати объркано глава, бутна вратата и пред очите й се разкри разхвърляна и мръсна стая.
— Не е мой тип, скъпа — отбеляза той иронично.
Карол стоеше на прага на кабинета на Тони в „Брадфийлд Мур“. Стаята приличаше на всички останали, в които бе работил досега — така затрупана с книги и хартия, че изобщо не можеше да се различи нещо под тях. Тази негова особеност й напомняше на нрава на катерицата — където и да се озовеше, изграждаше около себе си едно и също гнездо.
— Оставил си съобщение на телефонния секретар. Стори ми се, че е спешно.
Той вдигна очи към нея и й се усмихна.
— Благодаря, че дойде. Мислех, че само ще се обадиш.
— Вече излизах от града. Отивам да говоря с родителите на Пола — тя влезе в кабинета и седна.
— О!
— Именно. Е, какво искаш да ми кажеш?
— Тайлър проговори — каза Тони.
— Занасяш ли се? — възкликна Карол.
— Не се радвай чак толкова — и Тони преразказа разговора си с Тайлър, после я погледна въпросително.
Тя зарови пръсти в косата си.
— Паяка ли? И това е всичко?
Той кимна енергично.
— Нали ти казах, че Дерек Тайлър няма необходимите умствени способности, за да извърши сам толкова добре организирани престъпления. Убийствата изобщо не са негова идея. Целият сценарий не е измислен от него.
— Значи се връщаме към твоята теория за кукловода, който е дърпал конците на Дерек Тайлър? И който сега отново се е заел със старите си номера?
— Това е една от възможностите. Ако е така, излиза, че е намерил още един човек, подаващ се на манипулация също толкова лесно колкото Тайлър. А това не би било много лесно. Другият вариант е две години да е събирал кураж да се заеме сам с тази работа.
— О, Божичко — изпъшка тя. — Имаш ли някаква представа колко налудничаво звучи тази теория?
— Знам. Затова пък е единствената, в която се вписва логично цялата информация, с която разполагаме. Или кукловодът си е намерил нов изпълнител, или сега вече убива самият той.
Тревожна мисъл проблесна в съзнанието на Карол.
— Що за човек би трябвало да е той, след като е в състояние да контролира толкова цялостно мисленето на друг? — попита тя, сякаш против волята си.
Тони се смръщи.
— Трябва да търсите силна личност. Човек, за когото не е проблем да очарова околните, да им влиза под кожата. Вероятно е много добре запознат с различни техники за промиване на мозъци, а сигурно самият той има известни умения в областта на хипнозата.
— С две думи, някой като теб — Карол искаше да придаде на думите си шеговит оттенък, но не успя.
Тони я изгледа странно.
— Който й да е, би трябвало да умее да общува с хора значително по-добре от мен — отвърна той иронично. — Но всъщност си права, един практикуващ клиничен психиатър би отговарял на изискванията — той наклони глава на една страна и попита: — Карол, какво е това, което криеш от мен?
— Нищо — тя се изсмя смутено. Сега не беше моментът да споменава как Еванс се беше вманиачил да следи Ейдън Харт. Искаше й се първо да си изясни какво мисли самата тя по въпроса. — Трябва да разбера каква е връзката на този човек с Тайлър. Какъвто и да е този, когото Тайлър нарича Паяка, той трябва по някакъв начин да е играл роля в живота му навремето. Освен това трябва отново да разпратя хора по улиците, за да разпитват дали някой не е чувал прозвището „Паяка“.
Тони я изгледа продължително, обмисляйки думите й. После стана и взе палтото си.
— А пък аз имам нужда да помисля малко. Връщам се към момента на изчезването на Пола — той спря за миг, преди да тръгне към вратата. — Тя е още жива, Карол. Убеден съм в това.