— Можете ли да поразпитате, да проверите дали някой не е чувал подобен прякор? — попита Тони.
— Разбира се, но каква е връзката? — отвърна Еванс.
Тони се озърна, като че ли отговорът се криеше в някой от входовете на близките сгради.
— Тони? — каза въпросително Джен.
— Мисля, че това е човек, който е познавал Дерек Тайлър — каза Тони, изтръгвайки се от мислите си. — Човек, който може да даде ценна информация във връзка с убийствата.
— Не си спомням да съм попадал на такова име в досието на Тайлър — каза Еванс.
— Няма го в досието му. Каза ми го самият Тайлър — Тони продължаваше да се оглежда наоколо. Беше ясно, че в мислите си вече е някъде другаде.
— Успели сте да накарате Тайлър да говори? — възкликна невярващ Еванс.
Потънал в мисли, Тони направи крачка напред.
— Но това, което каза, не беше достатъчно — измърмори той. — И не ми се вярва да ми каже нещо повече, преди да съм доказал, че го заслужавам.
И той продължи нататък, без да обърне внимание на озадачените им лица. Вървя до края на улицата, а после започна да следи една мислена линия през кривите улички и проходите, докато накрая се озова на мястото, където бе прекъснала връзката с Пола.
— Така и предполагах — каза той. — Можеше да се очаква, че ще е кръг.
Той се облегна на вратата в стената. През ум не му минаваше къде се намира.
— Ти обичаш да ни изпращаш послания. Защо тогава изведнъж изчезна? Ти си Паяка. Обичаш да слушаш собствения си глас. Но защо тогава вече не ни говориш? Дали не е заради нещо, което сме направили? Нещо, което сме казали? Или обратното? — Той изпъшка и притисна главата си с длани. — Дявол да го вземе, да можех най-сетне да разбера какво става тук!
Кевин вече чакаше Карол, когато тя се върна в кабинета си. Беше шофирала по обратния път от Манчестър, разкъсвана от противоречиви чувства. Срещата й с родителите на Пола беше мъчителна. Бащата на Пола, електротехник, беше изпаднал в паника още когато разбра, че Карол иска да се срещне с тях. Беше убеден, че тя идва, за да им съобщи, че дъщеря им е мъртва. Госпожа Макинтайър изглеждаше вледенена, като че ли се опитваше да спре времето, за да не й се наложи да възприеме това, което имаше да й казва Карол.
Обаче когато Карол обясни реалното положение, страхът на бащата на Пола премина, напълно предсказуемо, в гняв. Държеше да получи отговори на въпросите си, а Карол не бе в състояние да му ги даде, искаше да разбере кой е виновен. Карол понесе бурните пристъпи на гнева му, направи всичко по силите си да успокои и двамата, и си тръгна от невзрачната типова къща с обещанието, че ще ги държи в течение на всички развития.
Но тази среща я изтощи и породи у нея чувство за вина. Радостното вълнение, които я обзе, когато научи за откритието на Стейси, я накара да се чувства дори още по-виновна; как можеше да се радва на каквото и да било, докато Пола беше все още в ръцете на безжалостен убиец, който се наслаждаваше прекалено много на чуждата смърт, за да се надяват, че ще я остави жива още дълго?
И като че ли всичко това не стигаше, безпокоеше я и въпросът как да постъпи по отношение на Ейдън Харт. Ако гротескната хипотеза на Тони беше вярна и някакъв виртуозен манипулатор бе съумял да принуди друг човек да извършва поръчвани от него престъпления, тя нямаше право да си затваря очите пред фактите, които Сам Еванс бе открил за директора на „Брадфийлд Мур“. Никой нямаше по-добра възможност от него да опознае престъпленията на Дерек Тайлър до най-малки подробности. Нямаше спор, че е бил в Темпъл Фийлдс непосредствено преди Санди Фостър да бъде убита. При това той притежаваше точно тези умения, които според Тони бяха необходими, за да може човек да владее до такава степен съзнанието на друг.
Съзнаваше, че е редно да обсъди това с Брандън, но докато нямаше някакво по-категорично доказателство, което да му представи, не й се искаше да рискува, а после да се окаже, че греши. Искаше да поговори за това с Тони, но я безпокоеше възможният конфликт на интереси. Самата тя никога не беше срещала Харт и нямаше ясна представа за отношенията му с Тони. Знаеше, че не бяха близки, но Тони не беше близък с никого. Освен може би с нея. Но не й се искаше да го поставя в неприятно положение, ако се окажеше, че Харт е човек, когото той харесва и уважава.
Затова и присъствието на Кевин я зарадва, защото то означаваше, че има нещо конкретно за вършене, нещо, което няма да й позволи да се отдава на мрачни мисли.