По улиците на Темпъл Фийлдс вече цареше мрак и студ, а той все още не беше открил търсената следа. Но тъкмо когато вече започваше да губи надежда, почувства едно особено настръхване на кожата над челото, което обикновено му подсказваше, че е попаднал на нещо интересно. Беше спрял една млада уличница с мътен поглед и й бе тикнал снимката на Пола под носа. Тя като че ли отклони прекалено бързо поглед от снимката и неволно потръпна. Еванс беше готов да се обзаложи, че потръпването й не се дължеше на нощния студ.
— Хайде да идем да пийнем нещо — каза той, хвана я за лакътя и я поведе към най-близката кръчма. За негов късмет заведението беше достатъчно западнало, така че никой не се впечатли от присъствието на жената, която си бе избрал за компания. Еванс намери една по-отдалечена от бара маса и попита момичето какво ще пие.
Когато той се върна с нейния „Бакарди Брийзър“ и своята пинта Гинес, тя не се беше измъкнала.
— Е, откъде познаваш Пола? — попита Сам.
Тя отпи малко от бутилката и избърза уста с опакото на ръката си. Жестът я накара да заприлича на дванайсетгодишно дете.
— Тя се държа мило с мен след смъртта на Джеки. Напомняше ми на Джеки, разбираш ли? Абе просто беше свястна — ама пак не й минаваха никакви номера.
— Описанието отговаря на Пола. Та как се казваш? — той постави отворената си длан върху гърдите си. — Аз съм Сам.
— Приятно ми е, Сами. Аз съм Хъни. Значи той е спипал Пола, а? Същият тип, дето закла Джеки?
Тя измъкна пакет цигари и му го предложи.
— Така изглежда.
— Значи този път сериозно сте решили да го хванете, а?
— Винаги сме го търсили сериозно. Сигурен съм, че Пола ти го е казала.
Хъни повдигна едното си рамо.
— Вярно е, така каза. Ама все пак не ми се вярваше, че ще се изпопребиете да търсите човек, който е пречукал само две проститутки.
— Значи си познавала Джеки?
Хъни издиша тънка струйка дим.
— Точно затова Пола искаше да говори с мен. Да провери дали знам нещо за човека, който я закла. Дори ме накара да гледам снимките на разни типове, ама не разпознах никого.
Еванс нямаше намерение да спре дотук.
— Но оттогава си имала време да размислиш. Да си спомняш случайно Джеки да ти е казвала, че се страхува от някого?
Хъни го изгледа с насмешка.
— В нашия занаят трябва да си пълно куку, за да не трепериш от шубе от сутрин до вечер.
— Все пак, имаше ли някой определен човек, от когото се страхуваше Джеки?
Еванс въртеше небрежно чашата в ръка, така светлата, мека като сметана пяна полепваше по стените.
— После, след като бяхме говорили с Пола, се сетих за един клиент, за когото Джеки ме беше предупредила — каза да гледам да си нямам работа с него. Вече влизах в колата му и тя направо ме издърпа да сляза. После каза, че веднъж я бил и после я изхвърлил, без да й плати.
Вратата на бара се отвори и вътре влезе Джен Шийлдс. Еванс я забеляза с периферното си зрение и поклати съвсем леко глава. Но тя или не забеляза жеста, или държеше на всяка цена да говори с него, защото се упъти право към тях.
— Каква беше колата? — попита бързо Еванс.
— Ами от ония, големите джипове, нали знаеш, четири по четири. Черна.
Нещо проблесна незабавно в съзнанието на Еванс. „Шибаният Ейдън Харт!“ Той е бил прав, а Карол Джордан е сбъркала. Ако Харт отговаряше на показателите в профила, който бе направил Тони Хил на Паяка, алибито не му вършеше работа.
— А да си спомняш марката? — попита той трескаво. — Модела?
Хъни отправи очи към тавана.
— Сами, приличам ли ти на човек, който разбира от коли?
Джен дойде и седна край масата. Хъни трепна незабавно като ужилена, взе си цигарите и понечи да се измъкне. Джен протегна ръка и я задържа.
— Спокойно, Хъни. Не съм тук по обичайната си работа. Случаят е по-специален.
Хъни се дръпна.
— И така да е, нали трябва да изкарам нещо, за да си платя наема. До скоро, Сами.