— Хайде, кажете.
— В спалнята на вашия клиент — той се облегна на гишето в приемната и скръсти ръце. — Като че ли няма да си тръгнете скоро оттук, така ли е, госпожо Скот?
Тони си мислеше, че обиколката по нощните улици на Темпъл Фийлдс с кола поражда съвсем различно усещане в сравнение с разходката по същите места пеш. Човек виждаше всичко от съвсем различен ъгъл. Когато се разхождаше по улиците, не можеше да не забележи проститутките, но не беше кой знае колко трудно и да не им обръща внимание. Но седнеше ли зад волана, предлагането на секс услуги направо му се натрапваше. Търговията беше ориентирана предимно към автомобилния трафик, не толкова към пешеходците.
По време на първата обиколка Тони беше толкова погълнат да преценява промяната в атмосферата, че не забеляза Дий. Когато минаваше за втори път по същите улици, я видя на един ъгъл. Стоеше на бордюра и полюшваше бедра, наведена към платното. Той намали скоростта и спря до нея. Когато видя, че той сваля прозореца, тя пристъпи напред и се наведе към него, предлагайки обширен изглед към дълбокото й деколте.
— Какво да бъде за теб?
— Ти ли си Дий?
— Аз съм. Препоръчал ли ме е някой, сладур? Е, значи не е сбъркал. Та какво ти трябва?
За миг Тони се смути. Колко по-сложно стояха нещата всъщност!
— Нямам намерение да ползвам услугите ти, Дий. Трябва да поговорим.
Дий отстъпи крачка назад, но не прикри деколтето си.
— Да не си ченге?
Той посочи първо колата, а после и себе си.
— Какво тук ти напомня на ченге? Не, не съм от полицията.
— В такъв случай, щом искаш да разговаряме, ще си платиш.
Тони кимна. Звучеше разумно. В края на краищата, хората си плащаха, за да разговарят и с него.
— Добре, ще платя. Искаш ли да се качиш?
След десет минути той спря пред един елегантен бар на границата с квартала на банките. В колата Дий се опитваше да го заговори, но той я помоли да почака.
— Не ме бива да говоря и да шофирам едновременно — каза той. — Няма да успея да намеря мястото, което търся.
Двамата тръгнаха към бара, а на входа за най-голямо учудване на Дий Тони отвори вратата и я изчака да влезе първа. Щом влязоха, към тях се упъти набит мъж с недвусмисления вид на бияч.
— Я чакайте, вие накъде сте тръгнали?
Поведението му беше нагло и агресивно.
— Теб какво те интересува, мутро? — сопна се Дий.
— Тук не се допускат такива като теб — заяви охранителят.
Тони се намеси с непринудеността, която бе в състояние да постигне единствено когато случаят не го засягаше лично.
— Какво точно имате предвид с това определение?
— Ти не се меси, приятел — посъветва го биячът.
— Дамата е с мен. Дойдохме да пийнем нещо на спокойствие.
— Точно тук няма да стане.
Дий постави ръка над лакътя на Тони.
— Остави, Тони, ще отидем някъде другаде.
Той я потупа по ръката.
— Не, Дий, няма да си тръгнем — после се обърна към бияча и продължи с леден тон: — Нямате никакви основания да откажете достъп на приятелката ми. Тя в никакъв случай не е облечена по-недискретно от поне три от посетителките в бара. Не практикува занаята си тук, за разлика от всевъзможните банкови служители на бара, и за разлика от повечето ви клиенти няма намерение да ползва тоалетната ви, за да взема там наркотици. Така че, ако не сте в състояние да изтъкнете смислена причина, поради която ние трябва да си тръгнем, смятам да си намерим някоя маса, да пийнем и да поговорим.
Той кимна учтиво и поведе Дий навътре.
Охранителят, стъписан, ги проследи с погледа на бик, който не е успял да наниже матадора на рогата си. Тони избра маса, издърпа стол, изчака, докато Дий седна, и тогава се намести срещу нея. Тя му се ухили.
— Как успя да го изработиш така, че да ти се размине?
Тони се престори на смутен.
— Може да се дължи на вродения ми чар.
Дий се разсмя с дълбокия и леко пресипнал глас на жена, която пуши много и си ляга късно.
— По-вероятно не можа да те разбере.
— Това ми е проблемът от години… — Тони вдигна поглед при появата на сервитьорката, която тръсна на масата купичка с оризови бисквити. Подозираше, че незабавната й поява се дължи на любопитството й да види мъжа, който е успял да запуши устата на охраната. Тони й се усмихна лъчезарно.
— Добър вечер. Дамата иска… — той погледна въпросително Дий.
— Ром с касис.