Калъм Доналдсън отговаряше на изискванията. Съответстваше на описанието в психологическия профил. Живееше сам в отдалечена къщичка между Чапъл-ин-льо-Фрит и Касълтън. Беше пристрастен към наблюдаването на птици и често водеше в Пийк Парк ученици на наблюдения за опознаване на птичия свят. Разполагаше и с необходимите технологични познания, имаше нов компютър и пейджър, настроен да го уведомява автоматично за появата на редки видове птици на територията на Обединеното кралство. При първия си разговор с него Кевин забеляза, че е смутен и объркан. Ако трябваше той да прецени кой от тримата заподозрени е убиецът, би се спрял именно на Доналдсън.
Взе всички необходими материали и влезе в стаята за разпити. Веднага след като включи магнетофоните и произнесе обичайните встъпителни думи за записа, Бронуен Скот заяви:
— Клиентът ми иска да направи изявление.
Кевин не съумя да прикрие изненадата си. Усмихна се и се запита дали бе възможно в крайна сметка всичко да мине толкова лесно.
— Добре, нека го чуем.
Адвокатката извади очила без рамки, окачи ги на върха на носа си, покашля се и зачете:
„Казвам се Калъм Доналдсън и работя като лесничей в националния парк «Пийк Дистрикт». Искам да направя изявление във връзка с фотоапарат «Канон Елф», който понастоящем е мое притежание. Закупих фотоапарата в средата на септември настоящата година от своя колега Ник Сандърс“.
Бронуен Скот замълча и вдигна поглед от листа. Кевин съзнаваше, че тя се наслаждава на възможността да го постави в неудобно положение и направи всичко по силите си да се овладее. Тя си позволи да се усмихне леко със стиснати устни и продължи:
„За фотоапарата платих на Сандърс сто и петдесет паунда. Сумата беше платена с чек, продажбата беше реализирана в кръчмата «При червения лъв» в Литън. Присъстваха Дейвид Адамс от Литън Мил и Мария Томлинсън, също от Литън Мил. Съгласен съм да позволя достъп до банковите си сметки, за да бъде потвърдена трансакцията и съм уверен, че Дейвид Адамс и Мария Томлинсън ще си спомнят случая, тъй като всички снимахме с въпросния фотоапарат в кръчмата същата вечер.“
Тя му подаде текста, написан със спретнатия й почерк и допълни:
— Подписан пред свидетели. Кога ще освободите клиента ми?
Кевин се взираше с мътен поглед в листа пред себе си, виждайки как щастливата му вечер рухва пред очите му. Знаеше, че въпреки всичко би трябвало да зададе предварително подготвените въпроси, но точно сега времето беше скъпо.
— Трябва да поговоря с главен инспектор Джордан — каза той вместо отговор и допълни в микрофона: — Разпитът е приключен в седем часа и четиридесет и три минути вечерта — после скочи и излезе забързано от стаята.
Отиде тичешком до приемната и попита дежурния сержант:
— Кога освободихте Сандърс?
— Когато ми наредихте. Преди около четиридесет минути — отвърна сержантът.
— Кой ще го откара обратно?
— И двамата освободени отклониха предложението някой от колегите да ги откара. Казаха, че не искали да общуват с нас повече от необходимото и щели да се приберат сами.
— По дяволите! — избухна Кевин.
— Проблем ли има?
— И още как. Пуснали сме не този, когото трябваше — изръмжа Кевин. Пресегна се, сграбчи телефонната слушалка, и когато се обадиха от централата, каза: — Свържете ме с полицията в Бъкстън.
Щом отсреща отговориха, той се представи и каза:
— Искам да разговарям със следовател Том… как така си е отишъл у дома?
След продължителен разговор, в процеса на който Кевин се свърза с трима различни представители на криминалната полиция, най-сетне успя да ги принуди да обещаят, че ще отидат до къщата на Ник Сандърс в Челмъртън и ще го арестуват отново веднага щом го видят да се прибира. Но обещанието бе дадено само при условие, че Кевин успее да намери по-старши офицер, който да го потвърди.
Изтича нагоре по стълбите, прескачайки стъпалата, и откри Карол в кабинета й, където подписваше документи, отмятайки насъбралата се работа. Вдигна поглед и го загледа с очакване, защото знаеше колко обнадежден беше Кевин, че е близо до успешен край на разследването. Той описа набързо какво се беше случило.
— Ох, Господи — изпъшка Карол, без да прави опит да прикрие безпокойството си. — Вината не е твоя, Кевин, но… о, Божичко. Остави това на мен, аз ще се обадя в Дербишър. А ти най-добре освободи веднага Доналдсън, защото Бронуен Скот ей сега ще започне да дрънка за човешки права.