Докато Кевин излизаше от кабинета й, тя си помисли: „А всъщност вината е моя“. Трябваше да изчакат да получат резултатите от обиските в Дербишър, преди да разговарят с тримата арестувани. Но Кевин много държеше да действат бързо, а се опасяваше, че от Дербишър ще се забавят просто напук. А по закон имаха право да задържат тримата не повече от тридесет и шест часа — след това трябваше да представят случая на магистратите, които най-вероятно нямаше да схванат цялата заплетена история с доказателствата, свързани с фотоапарата, и щяха да отхвърлят иска за продължаване на срока на ареста. Кевин й бе казал, че от Дербишър реагират все по-раздразнително — били на мнение, че умниците от големия град им прехвърлят мръсната си работа. Затова тя разреши поредица предварителни разпити в разрез със собственото си убеждение.
Карол стисна с пръсти горната част на носа си. Правеше прекалено много грешки — това не й се беше случвало досега. И като се има предвид, че в момента животът на Пола висеше на косъм, тази промяна я плашеше. Да се провалиш беше достатъчно неприятно само по себе си, но страхът от провала можеше да я накара да се колебае и това да има фатални последици; в толкова рисков случай неспособността да вземе решение можеше да бъде също толкова опасна, колкото и вземането на погрешно решение. Тя въздъхна и се зае да телефонира с Дербишър. После взе палтото си. Време беше да се види с Тони и да разбере защо той се държи толкова тайнствено. И може би щеше да успее същевременно да премахне поне едно от измъчващите я съмнения.
Отби се в стаята на отдел „Убийства“, където Мерик продължаваше да се рови из разпитни протоколи. Очите му бяха уморени, раменете — приведени. Той вдигна поглед, когато тя влезе, и поклати бавно глава. Карол обиколи стаята, подхвърляйки по някоя окуражаваща дума на всеки. Накрая застана до Мерик и постави ръка на рамото му.
— Ще я намерим, Дон — каза тя. — Защо не си отидеш у дома, за да си починеш малко?
Лицето му се изкриви болезнено.
— У дома ли? Госпожо Джордан, аз живея при Пола. Прибера ли се, се чувствам още по-зле. Сякаш всичко ме укорява.
Карол се наруга наум за несъобразителността си.
— Не можеш ли да се прибереш при Линди и децата? Само за няколко вечери?
— Късно е. Тя дори вече не иска да разговаря с мен.
Карол стисна рамото му.
— Наеми си стая в хотел, Дон. Отделът ще поеме разноските. Но те моля да си починеш.
Той се усмихна едва-едва.
— Обещавам, ако и вие си починете.
— Прав си. Но аз поне си тръгвам сега — най-добре и ти направи същото.
Тя вървеше по коридора, потънала в размисъл, когато познатата фигура на Джонатан Франс, който вървеше наперено, облечен в кожения си костюм, я върна към действителността. Той се усмихна широко и забърза към нея, без да забелязва леденото й изражение.
— Какво правиш тук? Кой те пусна? — попита тя.
Джонатан спря и усмивката му изчезна.
— Исках да те видя. Човекът в приемната си спомни, че съм идвал преди, затова ми позволи да се кача — той я изгледа наскърбено и допълни печално: — Мислех, че ще се зарадваш.
В отговор Карол отвори най-близката врата, която водеше в една празна заседателна зала.
— Влизай тук — тя посочи с глава празното помещение. Той я последва, пооживен при мисълта, че ще останат насаме, въпреки неблагоприятните признаци. Карол затвори вратата и го загледа ядосано.
— Откъде ти хрумна да ми пращаш тук цветя?
Лицето му се изопна от удивление.
— Надявах се да ти харесат.
— Защо не ми ги изпрати у дома?
— Защото никога не си вкъщи.
— Щяха да ги оставят при някой съсед. А вместо това ти ги изпращаш тук. Случайно да ти е минавало през ума какъв клюкарник е един полицейски участък? Че в резултат на този ход личният ми живот е обект на дискусии, които се водят навсякъде — от закусвалнята до кабинета на началника?
— Не ми е дошло на ум…
— Очевидно. Водя две извънредно тежки разследвания и последното, което ми е притрябвало, са подобни странични занимания.
Засегнат, той попита рязко:
— Странични занимания? Така ли ме приемаш? Като странично занимание?
Карол сви рамене. По бузите й бяха избили червени петна.
— Ти си ме използвала — досети се той внезапно. — Употребила си ме, за да си докажеш, че си преживяла шока от изнасилването.
Тя повдигна вежди.